Texting with?

45

Всичко което си казаха беше толкова далечно. Сякаш бях от друга планета и не говорех езика. Не успях да разбера абсолютно нищо. Но това не е най-големият ми проблем. Проблемът беше думите им:

-Не искам повече синът ми да се среща с дъщеря ви. А ако на вас ви е толкова неприятно случилото се... Дръжте дъщеря си под контрол. - какво трябваше да значи това.??

-Дилън! - извика майка му. Той също като мен, не разбра нищо. Въпреки това си тръгна. Не чу ли какво каза майка му? Не разбра ли, че те искат да ни разделят?

-Аби! - сега мой ред ли беше да отида. Трябваше ли? Защо тогава краката ми не помръдваха?
Когато успях да отида до нея тя ми каза да седна. Очаквах всичко. Да ме подкрепи или да ми каже, че трябва да направя някакъв избор, да овърта всичко, но не и това.

-Повече няма да се виждаш с Дилън!

-К-какво? - нямах думи. Тя наистина ли иска това от мен?

-Той не е добър за теб!

-Не, не е вярно! Дилън е точният човек за мен. Няма такова нещо като не е достатъчно добър за мен. Не, мамо! Аз не съм достатъчно добра за него!

-Аби, какво ти става? -.. Влюбих се!

-На мен? Ами на теб какво ти става?

-Не те разбирам.

-Всичко си вървеше добре, докато не дойде майка му, а след това ти идваш и ми казваш"трябва да се разделите". Това не е игра, мамо! Това е живота ми! - извиках, ядосана. Защо го правят? За пръв път в живота нещо вървеше както аз искам, а те ще ми го отнемат.

-Не ми крещи! Не забравяй, че аз съм твоя майка, Аби!

-Да, виждам!

-Аби, не го прави! Не ме карай да се чувствам виновна.!

-А не си ли?

-Ще уважиш решението ми и някой ден дори ще ми бъде благодарна, че съм те спасила от тях.

-От тях? Мамо, аз не искам тях! Аз искам да бъда с Дилън.! - вече плача? И как няма? Искат да го изтръгнат от сърцето ми, но те не разбират, че така аз ще остана без сърце!

-Не го прави по-трудно, моля те! - трудно?

-На теб ли ти е трудно?... Ако имаш проблем със семейството на Дилън, си го решавайте между вас! Но не замесвайте нас. Ние не сме виновни за нищо!

-Аби! Върни се! - беше късно. Бях се решила да говоря с Дилън. Не можем да се откажем от това... Не и сега.

Аби:Трябва да говорим!

Дилън:Добре. Кажи.!

Аби:Нека да се видим.?

Дилън:В парка на нашето място?

Аби:Ще те чакам там.

Дилън:Добре до пет минути съм там.

Аби:🙁чакам те.

.......

Дилън:Аби малко ще се забавя майка ми, не иска да излизам.

Аби:Оу.. Ами аз... 😕

Дилън: Спокойно, стой там! Ще се измъкна през прозореца!

Аби:Дилън ти живееш на третия етаж!

Дилън:И пак... Какво ли не правя за теб?! 😨

Аби:🙃Благодаря ти, Дилън! ❤️

Дилън:Ще свикна с тези сърчица! 😉❤️

Аби:По-добре недей! 😉

Дилън:Ще видим! 🙃

Въпреки малката усмивка на лицето ми, сълзите все още се стичат по него. Какво ако не иска да продължим и застане на страната на майка му? Какво ако никога това между нас не бъде същото?