Texting with?

17

Не сънувам, нали?

Дилън:Искам да се срещнем!

Аби:Сериозно?

Дилън:Да! Но не искам да те притискам. Ако не си готова или не искаш, ще те разбера...

Аби:Не! Разбира се, че искам да се видим...

Дилън:Супер😀.

Аби:Но сигурен ли си, че ще е добре да дойда с теб на тази среща.

Аби:Все пак майка ти я е организирала за да бъде с теб и "бъдещият ѝ съпруг". Какво ще правя аз там?

Дилън:Моля те, Аби! 😖

Аби:Не знам, Дилън...

Дилън:Хайде, не ме оставяй! Моля те! Моля те! Моля те! Моля те! Моля те! Моля те! Моля! Моля! Моля!

Дилън:Моля! Моля! Моля!

Аби:Добре спри! Ще дойда.! Но ако майка ти се ядоса...

Дилън:Повярвай ми няма! Дори ще се зарадва.

Аби:.. Добре тогава!

Дилън:Добре ще ти пратя адреса утре! После ще ти пиша кога да дойдеш. Става ли?

Аби:Добре. 🙄

След като с Дилън си пожелахме лека нощ си легнах. Но не успях да заспя. Аз знам как изглежда той,но не мога да кажа същото и за него. Ами ако не ме хареса на живо? Ако се изложа? Толкова много начини за отхвърлянето ми преминаха през главата ми, че сънят ми съвсем си отиде.

Станах и светнах лампите. Застанах пред гардероба и се огледах. Средна по дължина, къдрава кафява коса, зелени очи и малко лунички. Дано да ме хареса. Избрах си дрехи за утре и вече бях напълно подготвена, но изобщо не можех да затворя очите си.

Взех една от любимите си книги и седнах на единия от фотьойлите. Опитвах се да се съсредоточа върху съдържанието ѝ и тъкмо когато ми се получи, клепачите ми започнаха да натежават....

%%%%%%На следващия ден%%%%

Дилън:Ела на ******* ****** в 12 часа. За сега ще бъдем само двамата срещата с майка ми е в 13:00ч. Ще имаме време да си поговорим малко преди това.

Аби:Добре...

Дилън:Притесняваш ли се?

Аби:А ти не се ли?

Дилън: Притеснявам се, разбира се! Но не намирам причина... Просто съм развълнуван. А ти защо се притесняваш?

Аби:Не знам. Просто не успях да спя добре миналата нощ.

Дилън:Защо?

Аби:Няма значение. Трябва да се приготвя! Ще се видим... 😊.

Странно ли е, че се усмихнах щом го написах? Най-накрая ще се видим. Ако не му допадна поне ще го разбера сега. По-добре сега отколкото никога, нали?

След като се облякох, прекарах пръсти през къдриците на косата ми. Огледах се за последно, взех телефона си и тръгнах.

Сърцето ми запопваше да бие по-силно с всяка следваща крачка. Накрая стигнах до посоченото място огледах се и го видях. Той беше там...