Дилън:Аби? Прибра ли се?Аби:Да, току-що. Ами ти?
Дилън:Не, не исках да се прибирам все още. При Зак съм.
Аби:Добре. Поздрави го от мен! 😊
Дилън:😒Ще видим.... Та относно вечерята ще дойдеш, нали?
Аби:Ами аз.... 🙄
Дилън:Аби! Моля те не искам да оставам насаме с тях.
Аби:Защо не повикаш Брит?
И ето, че ревността отново се надига в мен.
Дилън: Тя е заета.
Аби:😒🙁😕
Аби:Така ли? И само, защото тя не може да дойде ли ме покани?
Дилън:Какво? Не! Шегувах се!
Дилън:Наистина ли си го помисли, Аби?
Аби:Не знам.. Аз.. Последният път когато се срещнахме ти...
Дилън:Не можем ли да го забравим? Наистина не искам да си спомням този ден. Нека не говорим за това.. 😖
Аби:Защо Дилън?
Аби:За какво друго да говорим? За целувката?.....
Дори не знам, защо го казах?
Дилън:Всъщност да!
Дилън:Какво се случи, Аби? Защо след това се разплака? Защо ми позволи да те целуна?
Аби:Ами аз.. Изненадах се... И...
Дилън:А защо ми отвърна?
Аби:Сега на мен не ми се говори за това..
Дилън:Не искам да те притискам... Просто се чудя.
Аби:Виж, Дил... Объркана съм... Аз...
Аби: Трябва да свърша нещо.
Аби:До после, Дилън.!
Дилън: 😥До после, Аби!
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?