Texting with?

14

Аби:Какво?

Дилън:Исках да кажа, че... А аз..... Нали.... Спомняш си, че ти казах щом аз ти писах пръв. Ще си пишеш... С мен. Следователно аз съм нещо като твой приятел....

Аби:Странна логика!

Дилън:Странна, но работи 👌😏.

Аби:Разкажи ми нещо за себе си!

Не знам от къде ми дойде това. Сякаш нещо в мен прещрака и някак си исках да науча нещо повече за него.

Дилън:Какво искаш да знаеш?

Аби:Ами не знам. Може би като какъв човек се описваш.

Дилън:Тоест?

Аби:Какво мислиш за себе си?

Дилън:Оу.. Ами мисля, че съм доста странен човек.

Аби:Не думай! 😱😱😨

Дилън: Ха-ха-ха! 😒😒

Дилън:Ако ме прекъсваш така няма да ти кажа нищо!😶

Аби:Добре, извинявай! 😇

Дилън:Та.. До къде бях стигнал? А да! Мисля, че съм странен човек, защото доста често взимам странни решения. Не до обмислени, а на последък ми се случва все по-често.

Аби:Само за това ли мислиш, че си странен?

Дилън:Ами като цяло не съм много отворен човек. Имам малко приятели, но за сметка на това са истински. Сприятелявам се лесно, но също така и лесно се разочаровам. Не ми е особено приятно да ме лъжат. Чувствам се предаден. Сякаш някой ми няма доверие за да ми каже истината.

Мисля, че сега е времето да се почувствам гузно, че го излъгах за Мат.

Аби:Ти си добър човек, Дил!

Дилън:Дил?

Аби:Тоест Дилън. Извинявай! 🙄

Дилън: Не, харесва ми...

Дилън:Сега ти ми разкажи нещо за себе си!

Аби:Добре. Ами нямам много приятели. Всъщност почти нямам. Единственият ми приятел е Мат. Родителите ми и неговите са нещо като стари приятели. Не, че не исках да се сприятелявам, просто лесно отблъсквах хората от себе си.

Дилън:Защо мислиш, че ти ги отблъскваше?

Аби:Не давах всичко от себе си. По същата причина и любовния ми живот е замрял.

Дилън:Как така замрял.? Ами Мат?

Аби:... Дълга история.

Дилън:Ще ти кажа само едно. Не мисля, че това е истина.

Аби:Кое? 🙄

За връзката ми с Мат ли говори?

Дилън: Че ги отблъскваш.

Дилън:Ако те наистина те ценяха нямаше да те оставят. Не ти, но те щяха да дават всичко от себе си за да пренебрегват недостатъците ти.

Аби:Те не мислят така. 🙁

Дилън:Кои?

Аби:Приятелите ми, гаджетата ми.

Дилън:Но аз мисля така!

Аби:.. Това значи ли, че няма да ме оставиш като тях?

Дилън:Никога не оставям хората за които ме е грижа. А ти си един от тях!

Аби:Благодаря ти, Дил! Успя да оправиш денят ми.

Дилън: Защо какво е станало?

Аби:Нищо.. 🙄

Аби:Просто...

Аби:Както ти споменах имам брат и сестра. Много ги обичам, но те не винаги са с мен.

Ажи:Брат ми - Джъстин работи, а сестра ми- Дейна учи. Поради тази причина идват рядко за малко през месеца.

Аби:Много ми липсват и ми е гадно всеки път когато отново си тръгват.

Дилън:.. Радвам се, че ти помогнах да се разсееш.

Аби:Аз също. 😊😊😊Благодаря ти!

Дилън:Ти си най-малката от тях, нали?

Аби:Да!

Дилън:Аз нямам братя или сестри, но кой знае.? Може би скоро и аз ще имам. 😒🙁

Аби:Не искаш ли?

Дилън: Не е там проблема. Разбира се, че искам, но не от онзи човек...

Аби:Виж, Дил. Ако той прави майка ти щастлива.... Защо не я оставиш?

Дилън:Вече ти казах, Аби! Просто се боя..

Аби:От какво?

Дилън:...Да не загубя и нея🙁.