Texting with?

9

Дилън:Аби?

Аби:Да?

Дилън:Прибра ли се?

Аби:.. Да.

Дилън:Добре ли си?

Аби:.. Да. Добре съм!

Дилън:Сигурна ли си?

Аби: Не знам.

Дилън:Какво е станало?

Аби:Нищо. Просто... Не съм в настроение.

Дилън:Защо?

Аби:... Няма значение.

Дилън:Сигурна ли си?

Аби:Всичко е наред, Дилън!

Дилън:.. Добре! Ще ти пиша по-късно.

Дилън:До после, Аби!

Аби:До после!

От както Дилън ми сподели, че е влюбен нямам настроение. Отказах да изляза с Мат. Той е мой най-добър приятел не гадже,макар че точно това казах на Дилън.

Бях в стаята си, когато чух как мама и татко си говорят. Татко я беше прегърнал, а тя.. плачеше? Защо плаче? Станало ли е нещо?

-От отдавна не бях сънувала тези кошмари, Хари! Защо трябваше да си спомням всичко? - плачеше майка ми.

-Бел, успокой се! Преди години ти обещах, че ще забравиш за него и това което направи, нали? Спомняш си какво ти казах в деня, когато излезе от затвора.... Аз съм тук, а той далеч! - мама допря челото си до това на татко и го целуна. "Възхищавам се на влюбените". В умът ми изскочи думите на Дилън. Влюбените...

-Всичко наред ли е? - попитах ги, показвайки се из зад вратата.

-Аби! От кога си там? - притесни се мама, но защо?

-Сега дойдох...

-Нямаше ли да излизаш с Мат?-намеси се татко.

-Отказах се.... Аз си отивам в стаята. - съобщих и се върнах в стаята си. Легнах на леглото и въздъхнах. Влюбените...

Цяла нощ не успях да мигна. Мислех си за Дилън. Той е влюбен в някого, а аз в него. Точно така... Признавам си. Влюбих се. Но това не е от никакво значение. Той не е в мен. Когато се изправих в седнало положение за да взема телефонът ми който извести, че имам съобщение, забелязах че е станало два сутринта. Кой е буден в два сутринта?.. Аз!
Отворих чата и останах без думи..

Дилън:Влюбих се в теб!

Какво?