Texting with?

28

Въпреки това че сега между мен и Дилън се случиха някои неща, които не мога да си обясня.... Трябва да отида на вечеря с него и майка му.

Тъкмо бях готова когато получих съобщението му, че ме чака пред входа. Излязох от стаята си, а пред мен стояха Дейна и Джъстин.

-Хей! Къде отиваш? - попита ме брат ми.

-Аз.. Аз отивам на вечеря... - той ме погледна някак странно, а Дейна се засмя.

-Добре, върви! - покани ме сестра ми, но Джъстин ме спря.

-С кого? - погледнах Дейна за помощ.

-С един приятел....

-Мат ли?

-Стига, Джъстин! Нека да отиде. Ще закъснее...-Дейна беше прекъсната от мама и татко.

-Кой, къде ще отива? - попита татко.

-Аби ще излиза на среща. - каза Джъстин, за което не съм му благодарна.

-Така ли? - усмихна се мама.

-Да. - казах засрамена.

-С кого? - този път попита татко.

-С един приятел.... Вижте трябва да тръгвам. Ще ви обясня после, той ме чака...-казах им набързо и тръгнах.

-Занчи е долу.? Аби скъпа нека те изпратя.

-Хари върни се! - предупреди го мама. Засмях се когато татко се нацупи като дете и се върна на мястото си до мама. Казах им довиждане и излязох.

Дилън наистина ме чакаше пред входа. Когато влязох в колата го поздравих.

-Извинявай, че закъснях, но имах малко пречки.... - казах и се засмях, но смях не последва от негова страна. - Дилън? Всичко наред ли е?

-Да... - каза някак замислен. - Виж ще те разбера, ако ще се чувстваш неудобно, но моля те не ме оставяй....