Вече стоя на пода в тоалетната може би от час. Гримът ми беше размазан от сълзите ми. Но не ми пукаше. Това някаква шега ли беше? Повика ме тук за да ме унижи?
Изведнъж вратата се отвори и през нея влезе Зак.. Когато ме забеляза се притесни и дойде да ми помогне. Сигурно се е ужаси от вида ми.
-Аби? Какво е станало? Добре ли си? Ти не си ли беше тръгнала.?-засипа ме с въпросите си.
-Къде е Дилън?
-Отиде на среща с майка си. Добре ли си?-кимнах.
-С Брит ли е? - той си замълча.
-Какво правеше, заключена тук?
-Когато влязох вратата се заключи. Брит беше с мен, но никъде я няма. Имам един въпрос към теб! Това някаква шега ли беше?-той ме погледна объркано.
-За какво говориш?
-Това! - посочих. - Дилън за това ли ме извика? За да си тръгне и да ме остави?
-Дилън не те е оставил. Той те чакаше, но ти не се върна... Какво е станало?
-Казах ти! Вратата се заключи... - с малко помощ от Брит.
-Все още е тук,но е с майка си и Брит.-сигурно тя го е направила. Сега той мрази ли ме?
-Аз ще си тръгвам... - казах му и тръгнах към вратата,но преди да изляза той ме спря.
-Много се разочарова. Обясни му какво е станало. Може и да ти прости. - кимнах и си тръгнах.
Аби:Дилън... Когато можеш ми пиши, моля те! 🙁
Seen 14:07
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?