Зак:Аби?
Зак:Аби!
Зак:Ще ме удостовериш ли с отговор?
Зак:Не?
Зак:В такъв случай с Дилън няма да си оправите взаимоотношенията.
Аби:Какво? Имаш ли план вече?
Зак:Значи ако не е свързано с Дилън няма да ми отговориш? 🤔😣
Аби:Съжалявам Зак! Просто.. Знаеш.. Наистина ценя Дилън и това, че не си... Говорим...ме кара да се чувствам някак празна. Сякаш настроението ми остана блокирана зад малкия екран заедно със Дилън.
Зак:Няма нищо. Не се сърдя! 😊
Аби:Благодаря ти, а относно плана...?
Зак:Ела в парк ******* в 16:00 пред голямото дърво със синята пейка.
Аби:Защо. Не можеш ли да ми го кажеш тук? Сега?
Зак:Ами... Не.
Аби:Добре, но моля те, обмисли всичко. Не искам после Дилън да се сърди и на теб!
Зак:Добре. До после, Аби!
Аби:До после!
След като Зак ми съобщи мястото на срещата, започнах да се приготвям. Дано плана му да си струва. Това което му казах е истина. Без Дилън се чувствам... Различно.? Но не в добрият смисъл на думата.
Когато бях готова реших да тръгвам вече, защото паркът никак не беше близо. Взех телефона си и тръгнах.
Щом стигнах до уговореното място се огледах за Зак. Къде е? Тръгнах към дървото и седнах на пейката. Чаках така около десет минути, но никой не дойде. Реших да му пиша. Тъкмо отворих чата ни със Зак и забелязах сянката на някого. Когато вдигнах погледа си от телефона пред мен не стоеше Зак.
-Дилън?
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?