Texting with?

29

Изказването на Дилън ме изплаши, но и ме накара да се чувствам някак си спокойна.

-З-за какво говориш?

-За това което се случва на последък... Също така и.. Майка ми е поканила... Него на срещата. Съжалявам, но не мога да направя нищо.

-Няма проблем.... Все още не разбирам какво те отблъсква от него?

-Той е странен. Казвал съм ти за случая с по-младите момичета и това как ги заглежда.... Така, че ако се почувстваш зле или неудобно, просто ми кажи. Става ли? - кимнах. Беше наистина мило от негова страна.

Останалото време мълчахме. Докато не пристигнахме пред някакъв ресторант. Слезе от колата и ми отвори вратата, помагайки ми да сляза.

Щом влязохме в ресторанта се насочихме към масата резервирана от Дилън. На нея вече се бяха настанили мъж и жена горе-долу на възрастта на моите родители. Когато застанахме до масата те се изправиха и жената прегърна Дилън.

-Мамо това е Аби! - каза ѝ и ме посочи.

-Здравей, Аби! Аз съм Камила О'брайън майката на Дилън, а това е бъдещият ми съпруг!

-Камерън Далас, приятно ми е! - каза мъжът и подаде ръката си. Протегнах моята и той я хвана, но не я пусна веднага.

-Аби Стайлс, на мен също... - щом казах името си забелязах как усмивката му се промени. Сякаш си спомня за нещо. Изглеждаше зловещ.

-Стайлс? - сега беше ред на майка му, но на нейното лице усмивка не излезе. И така дълго време. Стояхме и мълчахме. Беше крайно неловко поне за мен, но беше и приятно тъй като Дилън държеше ръката ми. Когато вдигнах погледа си и погледнах "Камерън" той ме оглеждаше. Почувствах се още по-неловко от нахалството му,когато видя че забелязах погледа му върху тялото ми. Той се усмихна... Первезно? Помолих Дилън да ме закара до нас.

-Съжалявам.... Не знаех, че ще бъде толкова неловко.

-Е, майка ти не се зарадва да ме види...

-Още веднъж съжалявам! Съсипах всичко... Можеше да излезем някъде сами и да правим нещо..

-.. Още не е късно. - след думите ми Дилън спря и ме погледна.

-Сигурна ли си? - кимнах. - Е такъв случай... Знам къде ще отидем първо.