Texting with?

47-The End?

Всичко беше готово. Единственото което трябваше да направи е да се сбогува с любимите си хора.

Колкото и да бе сърдита, ядосана или наранена все пак повече нямаше да види никой от тях.

Беше късно вечерта, а стаята на момичето бе осветена от слабата светлина на лампата ѝ за четене, която бе подарък от сестра ѝ-Дейна. Взе листа и го сгъна внимателно, поставяйки го в плика.

Тъкмо когато щеше да се пъхне под топлите завивки, чу шум идващ от прозореца. Шумът определено я бе изплашил макар и да очакваше нещо подобно.

Стана и отиде до прозерецът, отваряйки го внимателно за да не вдига шум. Погледна през прозореца за да разбере какво или по-точно кой е причината за шумът.

Навън беше хладно и тъмно. Нямаше никой, освен една мъжка фигура, която се намираше под прозореца. Това беше той. Не беше сигурна дали точно той щеше да дойде, но ето го тук.

Макар и да не я виждаше момчето знаеше, че тя плаче. Беше тъжна, че ще остави всичко за да бъде с него. Знаеше, че близките им ще страдат, но това сега не беше важно тъй като стигнаха до тук именно заради тях.

На сутринта Аби се събуди и отиде при родителите си. Когато ги поздрави те бяха изненадани. Тя не им говореше, защото беше сърдита и наранена. Но ето, че всичко си идва на мястото - помислиха си те. Но далеч не бе така.

Стана късно и някой почука на вратата. Този някой беше Мат. Той също бе част от планът ѝ. Трябваше да дойде да я отведе.

След множество разпити от страна на Хари и Бела най-накрая  позволиха на Мат са я изведе. Бела се боеше да не се срещне с Дилън. Страхуваше се за детето си докато Хари се опитваше да я увери, че не е така.

След като Мат заведе Аби на посоченото място той я чакаше там. Когато я видя малка усмивка изгря на лицето му. Дилън беше сигурен в чувствата си и от както предложи идеята в него бошува един въпрос. Дали Аби е сигурна, че го иска? Беше я попитал няколко пъти, но отговорът бе един и същ.

От друга страна Аби не се притесняваше за това, а какво ще стане когато родителите ѝ научат, че е избягала. Опитваше се да отблъсне този въпрос. Казваше си, че това ще бъде ново начало.

-Готова ли си? - попита Дилън, забил очи в момичето пред себе си, което само кимна.

-Какво ще стане ако... - момичето бе прекъснато от устните на Дилън. Той се опитваше да я накара да спре да мисли.

-Аби... Недей, да мислиш за това! Сигурна си в чувствата си, нали?

-Да, но....

-Никакво "но"! Не се тревожи Аби! Щом си с мен никой няма да ни раздели! Няма да го позволя.! - прошепна момчето на свитото в прегръдката си момиче. Мислеше си:Колко крехка изглежда. Каквото и да стане ще бъде до нея. Винаги.!

Докато момичето се успокояваше в прегръдката на любимия си и вече пътуваха. Къде ли отиват?

Отговорът е далеч! Далеч от всички които искат да ги разделя! Далеч от грешките и споровете на близките си! Далеч от всичко и всички!

________-_________-_________-________

Слънцето изгряваше, а Бела все още не можеше да заспи. Мислише си дали дъщеря ѝ се е прибрала. За всеки случай отиде да провери. Отваряйки вратата сърцето ѝ започна да препуска силно тъй като не видя Аби никъде. Тъкмо щеше да излезе за да съобщи на съпруга си, когато съзря някакъв плик до възглавницата на Аби.

Беше изплашена, но въпреки това протегна ръка към него и го отвори. От него изпадна бележка с красиво изписани думи на нея, гласейки:

       "Знам, че след като прочетете това ще тръгнете да ме търсите, но ние вече ще бъдем далеч. Казахте ми, че ще се влюбя в друг, но няма как! Мамо веднъж ми бе задала един въпрос. Попита ме дали наистина съм влюбена в него? Дали наистина го харесвам? Отговорът е не!

                  Аз го обичам!

                                      От Аби. "