Той ме погледна и започна да се приближава.
-Защо го направи?- попитах го аз.
-Защото те обичам и не мога да те гледам с друг.-каза и ме целуна страстно. Усетих как сърцето ми започна да бие. Приближих се още към него и усещах тялото му до моето. Са...
Започна часът и аз си седнах на мястото. Денис беше мълчелив, но и на мен не ми се говореше. Бих искала да разбера още неща за него, но не исках да го питам. Не приличаше на момче, което обича да спи с всичките момичета и да му е приоритет. Не знаех и нещо ме изяждаше отвътре. Госпожата пак говореше нещо, но не я разбирах. Беше нещо от сорта на "бля-бля". Аз от друга страна гледах Денис как сладко преметваше косата си или начина, по който пишеше в тетрадката си. По едно време ми дръпна тетрадката и започна да рисува нещо в нея. Не можех да видя какво е, но се надявах да ми я върне някога.
-Какво правиш, Денис?- попитах тихо, като не пусках тетрадката си.
-Ще видиш, Стефке.-каза и избута ръката ми грубо.
-ДОБРЕ ДЕНИСЛАВЕ!-казах вече ядосана.
Той се обърна към мен и ми се усмихна. Усмивката му беше перфектна. Можех да го гледам постоянно. Усетих как лигата ми потече и побързах да я избърша.
-Да не се влюби, Стефке?- попита той.
-Ъм, не.- казах.
-Аха, както кажеш. Ето ти тетрадката.-Взех я и видях как имаше рисунка. Доста хубава. Беше на момче, но дали беше той? Рисунката изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Какво е това?-попитах го учудена, знаейки, че е момче.
-Това съм аз.-каза той и се усмихна.
-Защо си ми в тетрадката?
-Видях погледите, които ми хвърляш. Поне така ще ме гледаш, когато си четеш урока и ще се сещаш за мен.
-Аз не пиша в една тетрадка и не си чета уроците, а сега това ще бъде и по-отблъскващо щом има твоя рисунка.
-Както кажеш.-каза и ми намигна, извъртях очи и го игнорирах.
-Ученици, сега извадете един лист. Ще правим контролно.-каза учителката, като махна капачката на маркера и започна да пише на дъската.
-МОЛЯ?-изкрещях без да се усетя.
-Да, госпожице. Сега извади един лист.-каза дори без да се обръща към мен.
-Спокойно, учил съм.-каза и се усмихна.
-Успокои ме.-казах със сърказъм.
Написах си името,започнах да преписвам от дъската и не можах да напиша нищо. Двадесет минути оставаха и все още нямаше нищо на листа.
-Дай ми го.-каза Денис.
-Няма.-отговорих му аз.
-Веднага.
-Не.
-ДАЙ МИ ШИБАНИЯ СИ ЛИСТ.-каза малко по-силно, но да не може да ни чуе госпожата.
-Не си длъжен.
-Не те питам, дай го.
Дадох му листа и взех неговия, за да се правя, че пиша. Той реши задачите ми и ми го върна.
-Да.-казах, защото не бях чувала за думите "мерси" и "благодаря".
-Да?
Станах и предадох листа. Седнах си на мястото и усетих как нечия ръка беше на стола, а аз седнах на нея.
-Какво правиш?-попитах го, ставайки рязко от стола.
-Хареса ли ти?-попита и прехапа пиърсинга си.
-НЕ!-казах ядосано.
-Стефания, имаш 6.-каза госпожата и не знаех как да реагирам. Мислите ми бяха навсякъде, но не и в главата ми.
