mine

4

Тръгнахме към кухнята, а той продължаваше да ме държи за ръката и да ме дърпа. Когато стигнахме ме пусна и ме повдигна, за да ме постави на барплота.

-Какво ще пиеш?- попита ме той.

-Вода.

-ВОДА?! Ти се шегуваш.-каза той смеейки се.

-Не.-казах уверено.

-Хм, добре.

Той сипа в една чаша вода, а в другата уиски и тръгнахме към дивана. Той седна и ме дръпна. Аз залитнах и паднах върху него. Отдръпнах се, защото ми стана неудобно.

-Хайде, седни тук.- каза и посочи скута си.

-Аз какво ти казах?-попитах го грубо.

-Добре, резервирано е за теб.-каза, а аз се засмях на ум.

Докато се усетя дойде гаджето му.

-Офф, пак ли ти...-каза тя с досада.

-Охх, пак аз.-казах нагло.

-Махни се от него.-каза и се настани до него, избутвайки ме.

-Ъгх, курва.

-Как ме нарече?

-Курва.-казах уверено.

-Ти си тази, която се бута на гаджето ми.

-Ние не ходим, Лорен.-стоях и не знаех какво да кажа, но и тя също. Взе една чаша от масата и ме заля с нея. Станах от дивана и тръгнах да се избърсвам, но дойде Вивиан. Тя отпи от чашата си и изсипа станалото върху главата ѝ.

-Опа.-каза, а всички останали гледаха нас.
Аз се усмихнах на Вивиан и тя ми отвърна. Денис стана удари ме по дупето и отиде при Лорен. Идеше ми да го фрасна, защото не му е за първи път.

-Къде се изгуби?-попитах я.

-Дойдох на време.-каза тя и се засмя.

-Така е.

-Ти и Денис, а?-каза тя доста радостна.

-Ъм, не.-отвърнах сядайки на дивана отново.

-Добре, а той ли те удари?

-Не разбира се.

-Кой тогава?

-Не го познавам.

-Добре. Искаш ли да се разходим?

-Имам друга идея.

-Каква? Плашиш ме.

-Влез в стаята на брат ми и изгони онази.

-Правим ли го?

-Правим го!

ГТВ(гледна точка на Вивиан):
Качих се по стълбите и влязох в стаята му.

-Хей, скъпи! Чакай малко, коя е тая? Пак ли ми изневеряваш?

-Ъм, коя си ти?-попита той.

-Коя съм аз? Пак ли си пиян?

-Ъм, да.

-Изгони я тази. Ако още един път те хвана ще скъсаме!-хванах момичето, подадох ѝ дрехите, изчаках я да се облече и я изгоних. Тогава влезе Стефи.

ГТС(гледна точка на Стефи):
Стоях вън и чаках. Чуваше се гласа на Вивиан, но не много силно, за да мога да чуя какво казва. Момичето излезе и побързах да вляза. Брат ми все още не знаеше какво става.

-КОГО ПОПИТА, ЧЕ ДА ПРАВИШ КУПОН?-разкрещях му се аз.

-Успокой се, Стефи.-каза той.

-ДА СЕ УСПОКОЯ?! СТАНАХА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА ДОЛУ, А ТИ СЕ НАТИСКАШ С НЯКАКВА НЕЩАСТНИЦА.

-Забавлявай се, сестричке. Имаш си собствена стая. Извикай някое момче и действай.-каза с досада.

-ТИ НЕ СИ НА СЕБЕ СИ. ИЗГОНИ ВСИЧКИ!

-Направи го ти.-каза той.

-Аз ще го направя!-каза Вивиан.

-Оу, скъпа!-каза Тервел. Аз и Вивиан се засмяхме.

-Чао, скъпи.-каза тя.

-Искаш ли да спиш у нас тази вечер?-попитах я.

-Сигурно няма да мога, но може друг път.

-Да!-казах и кимнах.

ГТВ:
Излязох от стаята, а те продължиха да се карат. Провикнах се от балкона:

-МАХАЙТЕ СЕ, ИДИОТИ.

Всички започнаха да си тръгват, а аз да шетам къщата. Беше доста разхвърлено. Исках да помогна на Стефи.