mine

18

Изкашлях се силно. Денис се обърна погледна мен и после Нат. Изражението му изглеждаше от части ядосано.
Хвана за ръка момичето и се качи горе.

Знаех какво правеше. Искаше да ревнувам, но на мен не ми пукаше. Цяла нощ си говорих с Анабел и Нат.
Събудих се. Бях заспала на дивана. Станах и се спънах в нещо голямо. Беше Натаниел. Паднах и се озовах точно до него. Той така и не се събуди. Беше толкова сладък докато спи. Изведнъж отвори очи. Беше още по сладък буден. С тези красиви кафяви очи.

-Добро утро, предполагам.-каза той.

-Частът е 12.

-О боже, закъснявам за лекции.-каза Нат и стана рязко.

Ах, как исках да го гледам още така. Взе си нещата и излезе. Отидох горе, за да потърся Денис. Влязох в първата стая и ги видях.-КАКВО!?-казах на ума си, когато го видях да спи на земята в другия край на стаята.

Бях изненадана, че не са спали заедно. Бутнах го и му казах:

-Ставай, искам да ме за караш вкъщи.

-Прибирай се сама.-каза той.

-Не мога. Много сме далеч.

-Тогава накарай Натаниел да те закара.

-Той си тръгна

-И аз к'во?

-Закарай ме вкъщи.

-После.

-Сега.

-ПОСЛЕ!

-СЕГА!-извиках, а той се обърна с гръб към мен.-ООФФ.-излязох от стаята и започнах да търся Анабел, за да ѝ помогна да разчисти и да се отърся от гледката. Излязох шокирана и започнах да търся Анабел, за да ѝ помогна да разчисти и да се отърся от гледката. Почуках на втората врата и я чух как измънка нещо.

-Може ли да вляза?

-Да...-каза тя сънено. Аз влязох и я видях с едно момче.

-Аз...съжалявам, не знаех че...има някой друг. Исках само да попитам дали ще имаш нужда от помощ с разчистването.

-Ами ако нямаш нищо против можеш да събереш боклуците.

-Да, добре.-казах и тръгнах надолу. Стаята и изглеждаше едновременно подредена и разхвърляна. Разчистих набързо и реших да изляза на чист въздух да се поразходя.

Обух си обувките и си взех нещата. Тръгнах към вкъщи, но бях прекалено замислена за това, което видях по-рано с Денис. Изведнъж се оказах в задънена улица близо до парка, в който бяхме с Вивиан.

Обърнах се и видях 4 момчета, очевидно в нетрезво състояние.

-Здравей, красавице! Какво правиш тук сама? Не знаеш ли, че тая част на квартала е опасна?-попита ме единия.

-Ами аз всъщност се изгубих, затова ще може ли да ме опътите?

-Никъде няма да ходиш-каза единия и започна да ме дърпа.
Изведнъж Денис се появи и го удари в лицето с юмрук, при което той падна на земята. Другите избягаха.

-Какво правиш тук?? Защо си сама??-извика ми той.

-ЕМИ НЯКОЙ НЕ ИСКАШЕ ДА МЕ ЗАКАРА И АЗ СЕ ИЗГУБИХ.

-ЗАЩО НЕ НАКАРА ТВОЯ ПРИЯТЕЛ НАТАНИЕЛ?

-НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ СИ ТРЪГНА.

-Кога?

-Когато те събудих амнезийо.