mine

34

Той постави едната си ръката на бузата ми и ме предърпа към него с другата. Усещах електричеството между нас, което караше сърцето ми да бие по-силно.

-Желаеш ме, Стефи. Мога да усетя как дишането ти се забавя, а сърцето ти започва да бие по-силно.-замълчах, защото не исках да звуча глупаво с нещо от сорта на "Да, липсваш ми, желая те повече от всичко".- Признай, че съм ти липсвал!

-Аз...

-Кажи го!-каза на ухото ми, което за малко да ме накара да настръхна.

-Лип...сваше ми!-казах и сложих ръцете си зад врата му и започнах да го дера леко, за да го накарам да настръхне. Ръцете ми минаваха ту отпред, ту отзад. Виждах от подлата му усмивка, че му харесва.

-Искам да те накрам да стенеш името ми.

-Тогава кого чакаш?-попитах вече крайно възбудена от всяка негова дума. Той просто се усмихна и ме вдигна. Аз преплетох крака зад гърба му, сякаш телата ни действаха в синхрон. Той се закачва по стълбите и отвори вратата на стаята ми. Влязохме вътре, но когато той тръгна да ме оставя на леглото видяхме Вивиан. Засмяхме се тихо и той излезе от стаята сякаш всичко се случваше да забавен кадър. Като излязохме вече не здържах смеха си.

-Защо не ми каза, че Вивиан е там?

-Разсея ме, Денис и забравих...

-Искаш да кажеш, че изгубваш представа за всичко, когато си с мен?

-Аз...не?-опитах да кажа, докато той вървеше.

-Просто млъкни.-каза и сля устните ни. Стигнахме до стаята на родителите ми и Денис ме пусна на леглото без да спира целувката ни. Усещах езика му да се бори с моя, а ръцете му се повдигаха блузата ми. Дръпна я до гърдите ми и започна да оформя кръгчета по корема ми с пръст, беше толкова нежен... Спря целувката и ме погледна със срамежлив поглед. Навдигнах се, за да ми съблече блузата, а той не почака второ шанс. Бутна ме грубо да легна отново, но не мога да кажа, че не ми хареса. С върха на пръста си докосваше от рамената ми до корема. Обхождаше цялото ми тяло с поглед, което ме караше да се чувствам засрамена. Сложих ръцете си пред гърдите, за да се скрия, но той ги хвана с едната си ръка.

-Защо?-попита той с онзи глупав поглед, който винаги правеше, когато обиждам себе си.

-Тялото ми не е перфектно...-той не каза нищо а се наведе към врата ми и захапа.

-Да не съм те чул да казваш повече така, защото ще си платиш.-прошепна.