mine

5

Легнах на дивана да си почина.

-Вивиан!-някой изкрещя.

-Какво?

-Ставай, не можеш да спиш вечно в леглото ми.-каза Тервел.

-Моля?Аз дори не съм в леглото ти. Остави ме.

-Там си.-отворих си очите и наистина бях там.

-КАКВО ПРАВЯ ТУК?

-По-тихо, не искам Стефи да те чуе. Вчера те намерих да спиш на дивана, но щеше да се схванеш и реших да те преместя.

-В твоето легло?!

-Да поне е удобно.

-По-твърдо е от пода, Тервеле.

-На мен ми харесва.

-На мен не ми.-казах и станах. Взех си обувките и излязох. Тервел беше сладък, но ужасно груб и спеше с всяка. Не исках да съм една от всички негови придобивки.

-Ей!-някой изкрещя зад мен.

-Да?-казах обръщайки се.

-Ъм...таковата...ти.-прекъснах го.

-КАКВО АЗ?-сопнах се.

-Забрави си телефона.-каза игнорирайки тона, който му повиших.

-Мерси.

-Има защо.

-Моля?-погледнах го неразбираемо.

-Няма ли прегръдка за твоя герой?

-Къде е? Не го виждам.-казах оглеждайки се.

-Ето ти телефона.-той ми подаде телефона, а аз го взех. Когато правех това свое действие. Докоснах ръката му. Беше доста топла и от това сърцето ми започна да бие по-бързо.

-Защо ти е толкова студена ръката?-попита той.

-Защо ти е толкова топла ръката?

-Туше.-каза и се усмихна.

-Все пак е зима, знаеш.

-Трябва ти някой да те топли, знаеш.

-Трябва ти някоя да ти пуска, знаеш.

-Ако искаш да си ти, може да се наредиш на опашката.-каза и ми намигна.

-Опашката от травестити ли е?

-Да се обиждам ли?-попита той.

-Както искаш, но да.

-Грубиянка.

-Тъпак.

-Грешка на природата.

-Умри.-казах по-грубо.

-Убий ме ти.

-Не искам да съм част от престъпление.

-Както искаш.

-Ще тръгвам. Чао, морков.

-Защо морков?

-Защото си прекалено висок.

-Ти си прекалено ниска.

-Чаооооо.-казах с досада.

Той тръгна в другата посока, а аз си продължих по пътя. Телефона ми звънна. Беше гаджето на Скарлет.

-Какво?-попитах грубо.

-Има ли някой покрай теб?

-Не.

-Свърши ли това, което ти казах?

-Да, разбира се. Беше лесно. Вързаха се.

-Радвам се. Не се издавай, тъпачке.

-Гей.

-Ще ти се обадя пак, за да ти кажа какво да правиш след днес.

-А ако не искам?

-Ти и Скарлет може да пострадате.

-Лол, нямам търпение.

Затворих телефона. Прибрах се и започнах да се оправям за училище. Сресах си косата, измих си зъбите, взех си чантата и тръгнах. По пътя видях Денис.

-Хей, Денис.

-Вивиан! Не очаквах да те видя тук.

-Защо? Знаеш, че съм там, където не ме искат.

-Добре, че си ми приятелка, иначе щях да бягам много бързо.-засмяхме се и продължихме по пътя.

-Е, какво става със Стефи?

-Коя?-попита той.

-Стефи от класа ти.

-От къде знаеш за нея?

-Не съм сляпа? Ъмм, даа!

-Млъквай, нито дума на никой.

-Какви ги вършиш? Тя изглежда готина, не я прави както всички твои.

-Не се меси.-каза и започна да върви по-бързо.

-Да се спънеш дано!-изкрещях.

-Да ти се връща.

Влязох си в часа и видях Скарлет.

-Хей! Как си?-попита ме тя.

-Добре, ти?

-Някак.

-Какво е станало?

-Познай.

-Скарали сте се с Марк?

-Малко.

-Здравейте!-каза Стефи.

-Хей!-казахме и я прегърнахме.
Тогава Марк дойде и със Скарлет си тръгнаха.