mine

29

Прибрах се в стаята си, взех си телефона и горнището (горнището на Денис, но може да ми стане студено, знам ли?)
Излязох от стаята и се сблъсках с Мичъл.
-А, ъм, хъ?-каза той с усмивка.
-Аз тръгвам, кажи на Денис да не ме търси.-казах и се загърнах с горнището. Все още миришеше на него, исках да се хвърля в прегръдките му, но той ми влияеше зле.
-Знаеш ли къде е най-близката гара?
-Ъм, ъ...-отговори отново той.
-Абе, ти глухоням ли си?
-Нов съм тук, но мога да те закарам.-отговори и се усмихна.
-Не си ли на работа?
-Сега не.
-Добре, благодаря ти.-казах, след което тръгнахме към паркинга. Не видяхме Денис по пътя, което беше добре. Мичъл ми отвори вратата и ми направи път да вляза.
След като двамата бяхме вече в колата тръгнахме към адреса, който му бях казала. Тоест къщата на Вивиан.
-Ти от къде си всъщност?-попитах го аз.
-Румъния.-отговори, превключвайки скоростта.
-Лол, чувала съм, че там е готино.
-И аз така съм чувал.-каза и се засмя леко.
-Предполагам, че си на 18?
-19.-отговори.-Много въпроси задаваш.
-Извинявай.-погледнах виновно към телефона си, виждайки съобщенията и пропуснатите от Тервел, Денис и Вивиан.
-Май не си чуваш телефона?
-Не, просто не отговарям на всеки.
-На мен би ли?-попита.
-Ако си търсиш кой да те разкарва из града, може. Ти си приятна компания, но може и на кафе да идем.
-Лол, пошегувах се, но и ти също. Какво стана, защо си тръгваш сама?-попита той.
-Ами...с Денис сякаш не се разбираме.
-Оу...това е гадно. Знаеш, че всеки си има своите моменти, в които не се чувства много спокоен. Смисъл...ще се оправите, ако се обичате.
-Не можеш да обясняваш, Мичъл.-отговорих.
-Не го чувам за първи път. Мисля, че това е адреса.
-Да, благодаря ти. Искаш ли преди това да те заведа на едно красиво място?-попитах, защото усещах, че му имаше нещо.
-Ами...ъм, може.
-Хайде.-излязохме от колата и тръгнахме към едно езеро, което беше близо.
-Уоу.-каза той.
-Та, харесва ли ти ?
-Много. Уникално е. Радвам се, че ме доведе тук.-каза ми той и се усмихна леко.
Усещах,че му има нещо, но не исках да го притискам.
Изкарахме си много добре и неусетно се стъмни. Тръгнахме към къщата на Вивиан.
-Ъх,ъм..чао-каза той, като стигнахме пред къщата и.
-Изглеждаш доста уморен, ако искаш влез и спи тук.-казах му аз.
-Ами приятелката ти. Тя няма да иска непознат да спи в къщата и.
-Спокойно,Вивиан е най-милият човек, който познавам. Ще те приюти за тази вечер.-казах аз, усмихнах му се и го задърпах към къщата.
Позвъних на звънеца и Вивиан отвори.
(ГТВ)
Отворих вратата и видях Стефи с едно момче. Стефи побутна момчето, а той заговори.
-Ъм, а, хей?
-Стефи, какво правите тук?-попитах аз.
-Ъм, а...-каза тя.
-Вие бавноразвиващи ли сте?
-Мичъл съм, не бавноразвиващ.
-О, падаш си по шегите? Аз не.-казах и затръшнах вратата пред тях.-Шегувам се. И аз съм по тях.-казах, отваряйки вратата.
-Искам да поговорим Вивиан.-каза Стефи.
-Заповядайте.
-Благодаря ти....
-Вивиан.-отговорих му.
-Вивиан, да.-каза и се усмихна, след което влезе.
-За какво искаш да говорим, Стефи?
-Ами...-каза тя, сядайки на дивана.
-Ако е за Тервел, недей. Всичко свърши.-казах, а Мичъл стоеше и не схващаше за какво става въпрос.
-Как така?-попита тя.
-Ами, не е за мен това. Просто не се разбираме. А ти защо си без Денис?
-Няма значение.
-Скарахте се пак?-попитах.
-Нещо такова.
-Искате ли нещо за пиене?-попитах ги.
-Ъм, аз...
-Да, Мичъл?
-Вода?
-Стига си говорил така, от кой се притесняваш?
-Просто съм румънец и не знам много езика.
-Така кажи, а не да ми говориш с мимики.-каза Стефи.
-Вивиан, ще имаш ли нещо против да останем днес?-попита Стефи.
-Разбира се, че не.-казах и се усмихнах, отивайки към кухнята. Сипах в една чаша вода и се върнах при тях. Подадох водата на Мичъл и седнах до него на дивана.
-Аз ще отида да ви оправя леглата, ако искате нещо ми кажете. Да ви включа ли телевизора?-попитах, подавайки им дистанционното.
-Вивиан, успокой се.-каза Мичъл.
-Хах, добре.-отидох да оправя леглото на Стефи и на Мичъл.
ГТС
Вивиан се качи горе, а Мичъл си извади телефона и започна да ровичка в него.
-Какъв е инстаграма на Вивиан?-попита той.
-Моля?
-Сладка е, не знам.-каза той, като почервеня целият.
-Оооооооооооооой...-казах аз, след което му казах инстаграма и.
Денис продължаваше да звъни, а аз реших да му вдигна най-накрая.
-Да, Денис?
-Тръгнала си си? Защо?
-Защото искам малко време, да обмисля ситуацията.
-Какво има да обмисляш, сега съм с теб, окей?
-Разбирам, но наистина искам малко време. Сигурно има още неща, които не си ми казал.
-Стефи, ела!-извика ме Мичъл.
-Идвам! Денис, ще затварям...
-Това момче ли беше?
-Какво те засяга.
-Стефи...стига. Обичам те.
-И аз теб, чао.-казах и затворих телефона.
-Кажи, Мичъл.
-Имаш ли номера на бащата на Денис?
-Номера на баща му?
-Да, шефа на хотела?
-Какво?!