mine

33

-Денис те гледа.-прошепна тихо.

-Гледа теб, не мен.-отговорих.

-Той още те обича, не го отричай.-замълчах, защото не исках да се обяснявам на Нат.

-Благодаря за танца, но аз ще се кача горе за малко.-казах и отидох в стаята си. Постоях малко там, но тогава се почука.-Влез!-вратата се отвори и беше Мичъл.

-Какво има, Стефи?-попита той, толкова невинно.

-Ами, трудно ми е да се отпусна и да празнувам, след като с Денис сме в такива отношения...-казах, а той седна до мен.

-Спокойно. Скоро ще сте отново заедно. Знам това, защото вие сте един за друг.

-Не знам, а ти защо дойде?

-Исках да говорим за Вивиан.-каза, като прекара пръсти през лицето си.

-Трябваше да и кажеш.

-Да, но не знаех как. Исках да знам, че ти ще си до нея.

-Спокойно. Ще се оправим.-казах, а той се усмихна леко.

-Не позволявай на Тервел да ми я отнеме, моля те. Знам, че ти е брат, но...

-Ще видя какво мога да направя.-усмихнах се, а той излезе.

Въздъхнах тежко и се излегнах на леглото, взирайки се замислено в една точка. Мислите, които ме заобикаляха бяха прекалено глупави, за да се слеят в едно нормал но изречение. Сещах се за Стивън, Натаниел, Денис, Вивиан, Скарлет и всички хора, които бяха до мен тази година. Макар и да нямахме само щастливи моменти бяхме заедно.

Липсваше ми той. Начина, по който ме докосва, погледите, целувките, от които се чувствах добре и рамото, на което можех да се облегна винаги... Сълза потече, а аз не я избърсах. Може би аз бях наранила Денис, а не той мен. След всичко, което стана...исках да си го върна.

Излязох от стаята си и слязох долу при тях.

-Стефи, ето те!-каза Натаниел, а Денис го погледна на криво.

-Връзката ви е много фалшива...-каза Кристин и скръстиха ръце пред гърдите си с Денис.

-Ъм, някой да те пита?-изсъска Вивиан.

-Извинявай? Да не би да говорех на теб,проскубан бритон.
 
-Вив, хайде да тръгваме. Не и се връзвай на тая клечка.

-Поне съм слаба, за разлика от теб.

-Крис достатъчно, ето насам е стаята на Тервел.-каза Денис и хвана за ръка момичето.