mine

28

Бях гладна и спряхме до едно крайпътно заведение. Денис излезе от колата, а аз го изчаках вътре. След около 10 минути се върна и ми подаде бургер с картофки и кола.

Радвах се като малко дете. Той потегли и тръгнахме към някакъв хотел. В колата Денис не беше от най-разговорливите хора, но ми беше приятна компанията му. Той пусна тихо музика и продължи да кара. Телефонът ми звънна. Извадих го джоба си и видях че беше Тервел.

-Кой е?-попита Денис.

-Тервел.-отговорих аз.

-Затвори-каза той.

-Това и щях да направя.

-Радвам се, че най-после ще можем да бъдем само двамата.

-Преди това не можеше ли?-попитах го аз, слагайки ръката си на крака му.

-Бих те ебал преди тях, не ми пука дали ще са там или не.

-Това сладко ли трябваше да бъде?

-Важното е, че ти ще си там с мен, а аз не искам да изтървам нито един миг с теб.-каза и свали ръката си от кормилото и преплете пръстите ни.

След около 10 минути пристигнахме. Хотелът беше в гората, голям и много симпатичен. Още с влизането ни видяхме една жена, която беше много усмихната.

-Здравей, Денис.-каза тя. Знае му името?

-Здравейте.-каза той и се изкашля от неудобство.

-Много хубава тениска.-отговори тя отново.

-Искаме стая за двама.-казах и се обърнах към Денис, придърпвайки го към мен. Той ме прегърна през рамо, но изглеждаше така, все едно се подпира на мен.

-Вашата стая е 233.-каза и подаде ключа. Хванах ръката на Денис и го задърпах към стаята. Вървеше ужасно бавно. Качихме се на втория етаж и видяхме Анабел. Денис гледаше с още по-голямо неудобство, а аз отидох при нея.

-Хей, какво правите тук?-попита тя.

-Ами, ние, ъм.-запънах се аз, защото не ми хрумваше какво да кажа.

-Какво те засяга?-каза Денис. Стиснах ръката му в знак да бъде мил.

-Ъм, добре?-отговори тя. От нейната стая излезе едно момче с рошава черна коса и кестеняви очи. Беше облечен с бяла риза и черни дънки.

-Това е братовчед ми. Казва се...

-Мичъл.-отговори той сам и подаде ръка. Ръкостискахме се и той се усмихна.