mine

15

  Денис излезе, а аз реших да си почина. Седнах на дивана и взех една книга. Чу се как някой отвори вратата и видях, че беше Денис.

-Лол, задръстенячка.-каза той.

-Ти не излезе ли?

-Забравих си ключа за колата.

-Може ли да дойда с теб?

-Не.

-Моля те.

-Не.

-Хайде дееее...

-НЕ МЕ ЯДОСВАЙ!

-Моля те.-казах вече готова да
се разплача.

-Ох, хайде. Тръгвай към колата.

-Йей!

-Бебе. Хайде по-бързо!

-Добре де, не бъди груб.

-1, 2, 3. Тръгвам без теб.

-Не, чакай ме.

-Не те чувам, тръгнах.
Обух си обувките, облякох си якето и излязох вън. Него го нямаше, но колата беше там.

-Нали не си тръгнал без мен, лайно такова.-казах си на ум.

Тръгнах да вървя към колата, но някой скочи зад гърба ми и ме стресна. Забих му доста силен шамар, а той падна на земята.

-Тъпак.-казах и взех ключа от Денис. Отворих вратата и влязох в колата. Чаках го 5 минути, но той не дойде. Реших да изляза и го видях как лежеше все още.

-Какво сега, умря ли?-попитах аз. Той не каза нищо. Ритнах го, но той не помръдна. Наведох се и го дръпнах за косата.

-Охх.

-Ще се правиш на умрял ли? Айде ставай!

-Няма, тук е удобно.

-Ами добре, аз ще ти карам колата.

-НЕ, СТАВАМ!-каза той, ставайки.

-Да, много си лесен за маниполиране.-казах и влязох в колата.

Той дойде и тръгнахме към тях. Гледах през прозореца през цялото време и не казвах нищо и после стигнахме. Къщата му беше голяма. Имаше две паркирани коли и прекрасна градина.

-Може ли да дойда с теб?

-Не.

-Моля те.

-Пак ли почваш?

-Да.

-Ама не.

-Оф, добре.

-Стой, ясно?

-Не съм ти куче, ясно?