mine

1

Беше понеделник. Вън валеше сняг. Нежно, но студено време. Продължаваха снежинки да падат по прозореца ми. Не ми се ходеше на училище, но нямах избор. Да, можех да си взема бележка, но не исках да изтървам материала.

Взех си раницата, обух си черни дънки и кецове, които да не се намокрят от снега. Тръгнах и през целият път се хлъзгах, а гледката беше прекрасна. Стигнах на училище и закъснях за първия час. Всички ме гледаха лошо, но не ми пукаше особено, не е за първи път. Госпожата ми каза да седна или да изляза. Реших да остана, но ми се спеше и може би не беше добра идея. Седнах до едно момче в края на стаята. Той беше с не много дълга коса, татуировки, сладка усмивка, кестеняви очи и пиърсинг на долната устна. Не каза нищо, аз също. Мълчахме през цялото време. Пишеше странно за момче. Беше разбираемо. Най-после реших да кажа нещо.

-Ъм, хей. Може ли тетрадката ти?- попитах го аз.

-Защо?-попита, а гласа му беше монотонен, но приятен за слушане.

-За да препиша плана.

-Не.- отговори грубо той, като облиза устната си, сякаш още не можеше да свикне с пиърсинга си.

-Грубиян.-казах под носа си.

-Вие там, на последния чин!Млъкнете!- каза госпожата.

В междучасието дойде едно момиче, което беше по-високо от мен. Височината ми винаги се е равнявала на височината на 10 годишно в 21 век. Не я познавах, но изглеждаше доста симпатична.

-Махни се от тук!- каза тя.

Симпатична ли казах? Имах предвид груба.

-Защо?

-Защото тук стои гаджето ми.

-Не ме интересува.

-Мен ме. Сега се махни!

- Ммм, не.

Тя се ядоса и удари силно ръката си в чина, сякаш искаше да нарани себе си, а не мен.

-Ще съжаляваш.-каза тя, като преметна червеникавата си коса и седна на чина.

-Скъпа.-каза той и стисна дупето и, което ме накара да се почувствам неудобно покрай тях.

-Скъпи, какво прави тя до теб?-попита тя и го прегърна.

-Стои?-каза той, след което момичето излезе от стаята ядосана, понеже звънеца изби.

-Не ѝ обръщай внимание. Не е свикнала да има конкуренция. -каза с усмивка.

-Аха.-ТОЙ ДА НЕ КАЗА КОНКУРЕНЦИЯ?! Мозъка ми блокира и не знаех какво друго да кажа. Каква конкуренция може да съм аз?

-Аз съм Денис.- каза той учтиво.

-Стефи. Нов ли си?

-Да, харесва ми, но има много момчета.

-Моля?

-По-яко е да има момичета. Това е приоритетет при мен, Стефке!

-Да, добре.- това не ми харесваше. Изобщо не беше добре, той беше поредното момче в живота ми, което не може да бъде в една връзка.