mine

32

ГТС
Беше Коледа и зачаках всички да дойдат. Трябваше да се преоблека и да сложа малко грим. Облякох си една червена рокля и токчета. Чу се звънецът и слязох да отворя. На вратата бяха Вивиан и Мичъл, които бяха облечени много официално.

-Здравей, Стефи!-казаха двамата в един глас и ме прегърнаха.

-Заповядайте.-казах монотонно, защото знаех, че Тервел ще бъде бесен. Той все още беше горе и се приготвяше, а аз започнах да настанявам гостите ни. Седнахме и заговорихме за времето, в което не се бяхме виждали. Беше ми приятно с тях и ми липсваше доброто старо време.

Позвъни се, а Тервел отвори по най-бързия начин, сякаш беше стоял до вратата, чакайки да се звънне.

-Кой е?-попитах, като през вратата влезе така познатата фигура на Денис. Какво правеше той тук? Тервел го е извикал разбира се, за да прикрие факта, че още му пука за Вивиан.

-Здравейте.-каза Денис, а Вивиан хвана ръката ми, защото той не беше сам, а с някакво момиче, което изглеждаше по-добре от мен. Макар и да не го бях виждала от много време ми липсваше. Не съм спирала да го обичам, но той ме нарани. Отскубнах се от Вивиан и се качих до горе, за да звънна на Натаниел. Разказах му за ситуацията и той каза, че ще дойде. Слязох долу и седнах при всички, като развалих тишината.

-Искате ли да сложа масата?

-Да, ако може, защото аз не мога без храна.-каза Вивиан и дойде да ми помогне в кухнята.

-Това момиче е ужасно, дразни ме с присъствието си.

-И мен, Вивиан, но не я познавам, за да си изграждам мнение.

-Като знам Денис какви си ги намира... така де, не теб, но...
-Знам, но искам просто да се махна от тук сега. -казах и сложихме масата, като след това седнахме. Телефонът ми звънна и трябваше да изляза.

-Извинете ме.-казах и отидох вън.

ГТВ
-Кажете нещо, защото много ме изнервяте.-каза новата приятелката на Денис.

-А ти можеше да се представиш преди нахлуеш така.-казах, при което Мичъл изтърва вилицата си.

-Аз съм Кристин.-отговори тя, като отметна русата си косата от другата страна. След това никой не каза нищо, а след това влезе Стефи с Натаниел. Стана ми ясно какво става. Стефи още имаше чувства към Денис. Те седнаха до нас и започнаха да ядът. Мичъл сложи ръка на коляното ми и си личеше, че беше притеснен. После щяхме да си говорим, защото дори и да го бях попитала сега, нямаше да ми каже.