mine

25

Денис ни подмина и за миг се успокоих, че не ни е видял. Докато се усетя, видях как Денис и Стивън се бият. Не знаех какво да направя, освен да се намеся. Виках им, но сякаш не ме чуваха. По-скоро ме игнорираха.

Не исках Стивън да пострада и започнах да викам за помощ. Едно момче дойде, но не видях добре кой е. Разтърва ги и дойде при мен, дърпайки ме нанякъде.

-Липсвах ли ти сестричке?-каза, а аз се усетих, че е Тервел.

-Ако трябва да съм честна,
не.-изсъсках. Денис вървеше след нас, а аз се обръщах, за да видя дали Стивън е добре.

Дръпнах се от Тервел и отидох при Стивън. Той стоеше на земята.

-Добре ли си?-попитах го.

-Не, защото не можах да те защитя.

-Не искам да ме защитаваш, а да ме обичаш.-казах и го прегърнах.

-Не се дръж като момчето във връзката, Стефи.

-Ъгх, както кажеш.

-Тръгвай, хайде.-каза Стивън.

-Гониш ли ме?

-Не, просто не си виждала брат си от много време. Отиди.

-Обичам те.-казах и го целунах страстно.

-Обичам те.-каза и отвърна на целувката ми.

-Ще се оправиш ли?-попитах и погалих бузата му, защото беше червена. Той изстена много тихо. Ядосах се на Денис още повече. За какъв се мисли?!

-Да. Хайде, чао, ще ти звънна после.-каза той.

Вдигнах глава и тръгнах към Денис, готова да му ударя един шамар.

-ДЕНИС!-извиках го, но Тервел се засили към мен и ме спря.

-Какво правиш?-попита ме с повишен тон.

-Каквото си искам, както винаги.

-Остави я, какво може да направи.-Денис се обади. Тервел ме пусна, а аз отидох и ударих един силен шамар на Денис. Той ме погледна лошо и ме вдигна, замъквайки ме към вкъщи.

-МОГА ДА ВЪРВЯ, ИДИОТ ТАКЪВ!-крещях.

-Не искам пак да ме нападнеш. Страх ме е.

-Знаех си.-той ме пусна и вървях без желание. Исках да съм със Стивън сега, a Денис развали всичко. Плюс, не исках да го оставям сам.

-Ти как реши да се появиш?-попитах Тервел.

-Денис ми каза, че вече не може да се оправя с теб и реших да се върна.