mine

14

ГТД

Аз станах и отидох до кухнята. Направих си сандвича и го изядох набързо, защото не исках да я оставям сама за дълго.

Когато се върнах в стаята тя вече беше заспала. Беше толкова сладка. Сладка?! Какво ми става по дяволите?
Тъй като вече бях спокоен, че е в безопасност отидох в хола и си пуснах телевизия. По едно време ми звънна Виктор. Не го харесвах от началото, но го търпях заради Тервел. Сега ми беше дори още по-омразен.
Вдигнах телефона и чух досадния му глас.

-Къде си?-попита ме той.

-Не те интересува.

-О, хайде де, братле. И ти ли си кисел?

-Какво имаш предвид?

-Двамата с Тервел сякаш сте в цикъл. Сменяте си настроенията по-бързо от тая Стефка. За Тервел разбирам,  все пак ѝ е брат, но ти откакто си я срещнал си адски странен.
Уж не се влюбваше, а сега се държиш точно като такъв. Както и да е. Тази Стефка обаче колкото е досадна, толкова е и секси.

-Не може да чукаш всяко едно момиче, което видиш.

-Кой ти каза?-засмя се той.

-Аз!

-Ще се караме за момичета ли, Денис?-каза той и си личеше усмивката му.

-Не, спокойно. Не всяка би ти вързала.

-А на теб?

-Не ме ядосвай-изкрещях и затворих телефона. Тогава се сетих, че може да съм я събудил. Изпсувах на ум и се запътих към нея. Тя вече беше будна и стоеше зад мен. Подозирам, че е чула целия разговор.

-От кога си будна?

-Откакто извика и ме събуди. Мерси за което.-каза тя съркастично.

-Ти няма ли да си тръгваш най-накрая? Да не би случайно вече да живееш тук?

-Не помниш ли какво каза брат ти. Не ми пука какво мислиш по въпроса. Аз оставам. И за протокола, не го правя заради теб, а заради брат ти.

-Щом казваш. С кой говори?

-Някой.

-Който някой дее...

-Не е твоя работа.-казах и тръгнах да излизам.

-Къде отиваш?

-До нас.

-Защо?

-Много си любопитна, знаеш ли? Отивам да си взема дрехи след като ще оставам.

-И къде ще спиш, гений?

-В стаята на брат ти?

-Той на мен не позволява да влизам там и силно се съмнявам, че ще позволи и на теб.

-Ако не ми позволи, ще спя на дивана. Ей сега ще му се обадя и ще видя.-звъннах му, но той не вдигна.-Нищо. Ще му се обадя когато се върна. А ти не мърдай от тук.

-Дори и да искам няма къде другаде да отида.

-Все пак да те предупредя.