mine

37

-Какво?-попитах изненадано.

-Нищо, влизайте.-каза и извъртя очи.

ГТС

Вивиан изглеждаше прекрасно с тези дънки. По дяволите... бих искал да разбера как кзглежда без тях.

-Скот?-каза тя.

-Ъъ... да?

-Харесвам ризата ти.-каза тя и очите и запъркаха.

-Само нея ли?

-Комплимент ли си просиш?

-Ммм, ако е така?-попитах и седнахме на тревата пред къщата.

-Хм...

-Искаш ли нещо за пиене?-попитах, опитвайки да отбегна темата.

-Ще отида да си взема.-каза тя и влязе вътре.

(ГТС) 

-Стефи... Чуваш ли ме-чух Тервел да  казва. 

Новините които той ми съобщи ме оставиха в шок.

-Моля те излез от стаята ми-казах тихо през сълзи.

-Какво? - попита той, защото очевидно не ме беше чул.

-ИЗЛЕЗ ОТ ШИБАНАТА МИ СТАЯ! - изкрещях аз.
Той ме погледна и просто излезе. Бях толкова тъжна. Та Сиатъл е толкова далеч. Тъкмо си намерих приятели. Тъкмо всичко проработи с Денис. ДЕНИС!

-Трябва да му кажа. - казах си аз на ум и му звъннах.

-Трябва да ти кажа нещо.. - казах аз.

-Дааааа, кажи - чувах музиката и хората около него.

-Щ..щ...ще се местя в Сиатъл.

-Какво? Не те чувам дори, ще се обадя после. Чао-каза той и ми затвори.
Вече освен, че бях тъжна бях и бясна. Ударих стената.

-Майната ви на всички - казах аз и си грабнах якето.
Слязох долу и просто излязох. Тръшнах входната врата нарочно.
Този път, който водеше към фонтана ми беше много познат. Там Стивън винаги стоеше и рисуваше.

-Не разбирам. Какво е толкова специално в този фонтан...-изрекох аз тихо.

-Ама баща ми ме водеше тук, но после почина.

-Съжалявам.

-О не няма проблем. - каза той и се усмихна.
Седнах до него и се загледах в рисунката му.

-Сякаш с всеки следващ път, в който дойда мога да го почувствам. Той рисуваш, а аз бягах около него и обирах стотинките от фонтана. - аз се засмях. - Какво, бях на десет?