mine

35

Събудих се в 07:00, защото от училище ми беше станало навик.

Слязох долу и видях Вивиан да стои на дивана сама, сякаш ме чакаше за разспит.

-Къде беше?-попита тя, а аз извъртях очи.-Не ми върти очи, госпожичке!

-Бях в стаята на Тервел?

-Беше в стаята на Тервел?

-Да, разбира се.

-Щом казваш...

-Да. Искаш ли да излезем, за да си вземем закуска?

-Закуска ли чух?-попита Денис, слизайки по стълбите. Изглеждаше толкова сладък, когато е сънен.

Неговата рошава коса, която все още не беше оправил. Гледах го и не знаех какво да кажа. Бях заслепена както винаги. Обичах да стоя и да го гледам. Неусетно на лицето ми се появи усмивка, която Денис върна.

-Да, но не си поканен.

-Стига де, Вивиан-започна той да циври.

-Няма стига, Денис.

-Хайде де, какво ще стане...ако дойде с нас...-казах аз.

-Оооооооф... вие двамата сте абсолютно невъзможни. НЕ МОГА ДА ВИ ПОНАСЯМ. КОГА НАЙ-СЕТНЕ ЩЕ СТЕ КАТО ПРЕДИ НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА.-каза тя и си взе ключовете и телефона, като излезе през вратата.-Чакам ви вън.

-След малко идваме.-казах и се затичах по стълбите. Денис тръгна след мен, но когато отворих вратата той ме затисна в нея.-Трябва да се преоблека, Вивиан ни чака.

-Мисля, че без дрехи би изглеждала по-добре.

-Може би, но няма да го разберем сега.-казах и го целунах, а докато се усети какво става затворих вратата пред него.

Оправих си косата, сложих си спирала и малко гланц, а като дрехи си облякох черните дънки и една бяла тениска, която прибрах в дънките си.

На вратата се почука.

-Влез!-извиках, когато вратата се отвори.

-Стефи?-каза Тервел.-Днес имам малко работа и ще замина извън града, надявам се да се грижиш за дома ни. Имам ти доверие, но като те знам...

-Спокойно!-казах и се усмихнах.-А каква работа имаш?

-Ъм...още нищо не се знае, но...

-Стига с това заекване, хайде кажи ми...

-Чичо ни ми звънна и каза, че има новина, която трябва да ми каже лично.