mine

23

Аз стоях там и го гледах със сълзи в очите. Накрая той спря и ме погледна изненадано. Побягнах към вкъщи. Щом стигнах се заключих и се строполих пред вратата плачейки. Не знаех защо. Не съм влюбена в него. Или съм? Може би това е причината? Беше ли прав когато ми каза, че ще се влюбя в него? Вижда ли какво се случва с мен? Чувства ли същото? Когато ме връхлетяха всички тези въпроси, ме заболя главата. Още не съм готова да открия отговора.
Излязох по най-бързия начин от училище. Имах нужда от морална подкрепа. Кой по разумен от Стивън?

Вървях и се оглеждах, надявайки се да срещна неговия поглед. Отидох до фонтаните, където го видях последно. Стоеше там и се беше втренчил във фонтана, опитвайки се да го нарисува.

Не исках да го стряскам, отидох и го прегърнах. Сълзите ми се стичаха по бузите и по тениската му. Той не знаеше какво става, но просто се нуждаех да си го излея на някой. Прегърна ме без да пита нищо. Може би ме разбираше.

-Кво цивриш ма?-попита той, а аз се засмях през сълзите.

-Добре, знаех, че ще ми оправиш настроението. Още ми е зле, но...

-Кажи ми какво стана. Двойка ли получи?

-Едно момче...

-А аз си мислех, че съм специален...-аз го ударих по рамото и той се усмихна.

-Ела тук, лапе.-дръпна ме и ме гушна. Разказах му всичко от самото начало, а той ме изслуша. Чувствах се по-спокойна.

-Значи живее у вас, така ли?-попита ме.

-За кратко.

-И как ще спиш у вас, нали не можеш да го търпиш?

-Нямам друг избор, а и трябва да си оправим отношенията някак.

-Аз не мисля така. Той е някакъв бавняр.

-Да, такъв е, но...

-Ако искаш тази вечер няма да се прибираме, а ще обикаляме цяла нощ, докато не ни изнасили някой.

-Забавен си, но аз съм на училище утре.

-Ще се направя на майка ти и ще го извиня.

-По скоро баща ми, умнико. И без това те мяза на 40 годишен бездомник.

-Заради брадата ли е?

-Не, по-скоро е заради лицето...

-Пикла.-каза и ме бутна от пейката.

-Ау.-казах аз съркастично.

-Хайде да ядем.

-Ти черпиш, за да компенсираш факта, че ме бутна от шибаната пейка.-казах и започнах да му помагам да си събере боите, четките и другите неща.

Сложихме ги в една голяма папка и тръгнахме към най-близкото заведение.
Седнахме и аз си поръчах една средна пица, за да я ядем двамата. Като за първи път да не бъда самогъзница.

-С какво мислиш да се занимаваш след колежа?-попитах аз.

-Искам да правя татуировки.-отговори той и отпи от шейка си с ягода.

-Направи ми една.

-Няма.

-Защо? Това е мое решение.

-Да ми ядеш хуя, също е мое решение.-каза той.

-А ти моя?

-Хайде да се ебем.-каза той и се засмяхме. Реших да вкусам моя шоколадов шейк и Стивън ме погледна и се засмя.

-Какво?-попитах по-грубо.

-Свиня.

-Моля?-казах аз. Той хвана една салфетка и тръгна да я приближава към мен. Аз се дръпнах, защото ми беше рефлекс. ШИБАН РЕФЛЕКС.

-Стой мирна, ма.-избърса носа ми и се усмихна.

-Можех и сама, прасчо.

-Да, но беше по-забавно аз да го направя.

Стояхме и се опознавахме още време. След малко дойде чистача и ни каза да си тръгваме, защото затварят. Времето беше минало много бързо. Когато си погледнах телефона видях, че имам 20 пропуснати от Денис. Звъннах му, за да разбера какво иска.

-Стефанийо, къде си по дяволите?

-Няма значение.

-Отговарям за теб. Ще те намеря и тогава ще съжаляваш.-изкрещя и фокато се усетя една сълза потече и Стивън взе телефона.

-Няма да се прибере, пич. Остави я!-защити ме той.

-Ще те оставя аз...- беше последното нещо, което чух преди Стивън да затвори.

-Сега вече можеш да ми обърнеш внимание, нали?-попита той.

-По всяко време.-казах а той ме спря и ме обърна към него, слагайки ръцете си на рамената ми. Повдигна брадичката ми с едната си ръка, все едно е готов да ме целуне всеки момент.

-Плачеш ли още?-каза монотонно.

-Да. Не. Все тая.-заекнах. Той махна ръката си от брадичката ми и избърса сълзите ми с ръката си. Усетих топлата му кожа. Приближих се по-близо до него, но той ме спря.

-Пст, да не ти приличам на педофил?

-Да, с тази брада.