6

1.4K 78 0
                                    

ГТС

-Как си?-попита ме Вивиан.

-Странно, ти?-отговорих и се облегнах на чина.

-Защо, какво има?-попита и прибра косата си зад ухото.

-Чувствам се странно, понеже вчера станаха толкова много неща.

-Разбирам те. Няма за какво да се тревожиш.

-Хей, исках да ти благодаря, че ми помогна.

-Няма проблем.- каза тя и се усмихна.

-Хайде да отиваме в час.-казах и тръгнахме към математиката.

-Хей, Стефи.- каза Денис.

-Ъм, да?-попитах.

-Математика с двете ми любими момичета!-каза и ни прегърна.

-Не преувеличавай, Денис.- каза Вивиан.

-Най-сетне ще можеш да седнеш до приятелката си.- казах и се засмях.

-Ъм, коя?-попита Вивиан.

-Една от всичките.-каза той с усмивка.

-Мисля, че ти трябва охрана.-засмях се.

-Мисля, че ми трябваш ти.-каза той.

-Хмм, аз май трябва да се махна.- каза Вивиан и изчезна от нашата компания.

Не исках да стоя с него, защото ми беше неловко. Той говори с толкова момичета, но сега не може да отиде при тях, а се занимава с мен.

-Какво се замисли? Надявам се, че обмисляш предложението ми.-каза той с усмивка.

-Ммм, не.- казах и влязох в час и седнах до Вивиан.

ГТВ

Tрябваше да измисля нещо, за да събера тези двамата. Бяха толкова сладки заедно. Написах на едно лисче "Хей. Аз, ти, Стефи. Купон у нас. Не е въпрос. Довечера те чакам.
П.с не казвай, че ще си там.

Изпратих го и той просто ми се усмихна. Това сигурно значеше, че ще дойде. Оставаше да навия Стефи, което нямаше да е трудно. Характера на Денис беше ужасен, но нямаше да оставя нещата така. Знаех, че тя може да извика Тервел, но Денис можеше да извика негов приятел. Часът свърши и

Денис грабна чантата на Стефи. Тя хукна да го гони, но не знам къде отидоха. Искаше внимание отчаяно. След десет минути видях Стефи и Денис да вървят заедно.

ГТС

Тъпак, взе ми раницата. Видях как Вивиан се подсмихваше на моятa раздразнена физиономия. Хукнах да го гоня, но не го намерих. Изведнъж усетих нечия топлина. Видях как Денис ме беше притиснал до една стена. Усетих как неговите устни се разбиха в моите. Борихме се за надмощие, но се усетих какво правя и го избутах.

mineWhere stories live. Discover now