mine

17

Влязохме и си поръчах същото като Нат. Беше гадно, но след третото не се усещаше. Напивах се за втори или трети път и леко се замаях. Нат изглеждаше толкова добре, колкото и да изпие. Имах чувството, че стаята се върти.

Говорихме пълни тъпотии, които само ние бихме си разбрали и така часът беше станал 2. Не се бях сещала за Денис нито един път. Беше приятно чувство. Звънна телефона на Нат и той вдигна. Ако беше някой друг, би отишъл далеч, за да не го слушам, но той ми вярваше.

-Искаш ли да се разходим?

-За какво ми е?

-Да изтрезнееш малко.

-Добре, хайде.-взех си телефона, сложих го в джоба и тръгнах.

Нат ме придържаше през целия път, защото залитах постоянно. Беше сладко от негова страна. Много добър приятел е. Чудя се как съм живяла без него.

-Да отидем на купон, като се почувстваш по-добре?-попита.

-Да, разбира се.

-Добре, ако искаш да седнем?

-Може.-Седнахме на близкия тротоар и се облегнах на рамото му. Щях да повърна, но въздуха ме обгръщаше и беше приятно. След малко бях по-добре и исках да тръгваме.

-Хайде, Нат.

-Хайде, Стефи.

Той стана и ми подаде ръка да стана. Аз го направих, а той предложи да ме носи на конче. Съгласих се, защото не ми се вървеше.

-Благодаря ти.-казах.

-За?

-За превоза, че ми стана приятел, за всичко.

-Няма нищо и аз се радвам.

-Стигнахме ли?-попитах.

-Не.

-Стигнахме ли?

-Не.

-Сега?

-Не.

-Оф.

-След малко сме там.

-Оф, хубаво. Ако искаш да сляза?

-Айде, че ще умра след малко.

-Много мило от твоя страна.-казах и слязох.

-Знам.

Най-после стигнахме пред някаква къща и влязохме. Там беше Анабел и седнахме при нея.

-Здравейте! От къде се познавате?-попита тя.

-Дълга история.-отговорих и се засмях.

Тогава влезе Денис с едно момиче. Бях учудена, че не ме видя. Нямаше как да не забележи, че съм на купона цяла вечер.