mine

13

-Не съм ли твоя герой?-попита Денис, нарушавайки хубавата тишина.

-Ти си всичко, но не и герой.

-Както кажеш.-каза неговата вечна реплика, която можеше да накара ръката ми да иска да му удари шамар.

-Как си?-попитах през зъби.

-Това сега какво е? Рефлекс?

-Учтива съм с теб, макар и да не го заслужаваш.

-Защо да не го заслужавам?

-Винаги се държиш като задник.

-С теб се държа мило, повярвай ми!-издиша и скъси разстоянието.

-Съмнявам се.-казах и се отдръпнах.

-Не си мисли, че не си специална за мен. Все пак си...

-Какво съм?

-Сестра на най-добрия ми приятел.

-Разбира се. Чакай, ти имаш приятели?

-Повече от теб.

-Курвите ти не се важът. Нито една от тях.

-Бройки се наричат.

-Или харем?-попитах.

-Не прекалявай.

-Скучен си.-казах, а той изпуфтя.

-Благодаря, че ме изпрати. Нямах нужда от твоята помощ.

-Да ти имам благодарностите.

-Казвам истината, Денис.

-Добре, Стефке.-каза той и тръгна.

Отворих вратата с надеждата да видя Вивиан и Тервел как стоят на дивана и гледат филм или ме чакат, но вместо това нямаше никой.

Започнах да оправям къщата, опитвайки се да си намеря телефона. Търсих го, но без резултат. Седнах да си почина и се сетих, че телефона ми падна под леглото, когато ставах, за да изляза от стаята. Отидох и го взех. Имах съобщение от Вивиан. В него пишеше:

Стефи, добре сме. Тервел ти е оставил писмо в пощата. Трябва да го прочетеш!

Какво трябва да значи това?
Веднага се запътих към пощата и видях един плик. Отворих го и се втренчих в грозния почерк на брат си, опитвайки се да прочета нещо.

Здравей, Стефи! Имам да ти кажа толкова много неща, но не съм сигурен как ще ги приемеш. Започвам с това, че още първият път, в който видях Вивиан исках да я изчукам. После след купона не се прибрах, сутринта закъснях, а ти намери Вивиан. Не съм и направил нищо, кълна се. Играхме на 7 минути в рая и Виктор искаше да вляза в стаята с Вивиан. Бях най-щастливия човек на света. Можех да я опозная и да се случи нещо. Говорихме си повече от 7 минути и Виктор започна да се ядосва. Сякаш той изпитваше нещо към нея, но твърдеше друго. Той е от компанията ми и знаеш, че не бих искал нещо да се случи на някоя от вас. Виктор беше много пиян и не знаеше какво прави. След купона се сбихме и той реши да ми го върне. Отишъл е при Вивиан и я е нападнал, опитвайки да, знаеш. Тя е избягала, но ме беше страх, че може да се върне. Не мога да пазя вас двете, но Денис може да пази теб. Разбрах за всичко, когато поговорих с Вивиан. Виктор не ми беше казал нищо, но мислех, че както винаги ще се сдобрим. Не можех да отлагам и тръгнахме веднага.
Ще се върнем скоро. Пази се, сестричке. Използвай предпазни мерки, СТЕФКЕ;)!

И сега какво ще правя? За миг помислих, че всичко е наред и разбирам, че брат ми и Вивиан ходят? МОЛЯ?! Освен това Денис е казвал всичко на Тервел? Защо се учудвам?

-Денис, не знам къде си, но можеш да дойдеш при мен!

-ЧАКАЙ, ЧЕ ПИКАЯ!-изкрещя, а аз извъртях очи. Как ще стане това, да се разбираме толкова време? Исках денят да мине по-бързо и да си легна да спя. Утре бях на училище и всички щяха да са там. Виктор, Марк, Скарлет, Денис. НАЙ-ЛОШАТА КОМБИНАЦИЯ! Живота ме мрази. Трябва да направя нещо, след като с Мартина не си говорим вече. Тя забрави за мен. Може би и аз трябва.

Денис дойде и седна на дивана до мен, като разтресе сигурно цялата къща.

-Знаел си?-попитах.

-Разбира се, че знаех. Все пак с Тервел сме като момиче и нейния sugar daddy.

-Какво трябва да значи това? Не, забрави. Не ми пука.

-Да, добре. Гладен съм.

-И аз какво?

-Направи ми да ям.

-Направи си сам.

-Ужасна си!

-ЗНАМ, ДЕНИСЛАВЕ!-казах с дразнещ тон и му пратих въздушна целувка.

Може и да е забавно да живея с един сладък идиот за кратко.