mine

21

Той спря колата и ми подаде ръка, за да изляза. От мястото където бяхме се виждаше целият град. Беше прекрасно! Светлините, пътищата, луната...

-Харесва ли ти?-попита той.

-Да ми харесва? ИДЕАЛНО
Е!-отговорих.

-Преди време водех тук придобивките си, но сега Денис ми ги краде.

-Не сте ли приятели?

-О, най-добри приятели сме. Той е като мой брат.

-Поделяйте си ги тогава.

-Това взе да ми омръзва, постоянното ходене с нова. Пораснах и вече ми се прииска нещо по-сериозно.

-Не вярвах, че това го каза ти!-казах и отметнах косата си.

-Стефи, не бъди лошичка.

-Обещавам.-усмихнах се и седнах на тревата, но тя беше мокра.-Мамка му...

-Какво стана?-попита той притеснен.

-Намокрих си дупето.-казах, ставайки. Натаниел свали коженото си яке и го сложи на земята. Седна и потупа мястото до него.

-Няма да седна на тревата отново.

-Хей, не съм толкова дебел.-каза и се засмя. Аз седнах и се облегнах на рамото му.

-Благодаря, че ме доведе на мястото, където водиш всички твои придобивки. Чувствам се специална!-казах със сърказъм в гласа.

-Ти си ми приятелка, а не придобивка. Не съм водил Денис тук, спокойно.

-Какво искаш да кажеш?

-Денис ми е приятел също, но не съм го водил тук.

-Ясно.-казах и се загледах.

Продължихме да си говорим за събития, които са станали преди. Да се опознаваме повече. Часът стана към 22:00. Трябваше да тръгваме, защото утре бях на училище. Нямаше друг вариант. Не исках утре да приличам на зомби. Качихме се в колата и Натаниел потегли.

-Всичко беше идеално!-казах аз, слизайки от колата.

-И на мен ми хареса. Не знаех, че си толкова интересен човек.-каза и се засмя.

-МОЛЯ?!-изкрещях и отвърнах на смеха му.

-Ще се видим пак,Стефи.

-Лека нощ, Нат!-каза той, а аз затворих вратата и се запътих към нас. Отключих и с влизането си усетих топлия въздух. Бях забравила климатика включен. Тервел щеше да ме убие, ако знаеше.

Него го няма все още, мога да правя каквото си искам. Пуснах си музика, взех учебниците, които ще ми трябват за утре и започнах да уча. След около час се чу вратата. Беше Денис, сигурно пак щеше да има скандал.

-О, Стефке. Как си?-попита той и се тръшна на дивана.

-Какво по... пил ли си?

-Малко, що?-каза той, а аз усещах, че не е малко.

-Отиди и си легни, моля те.

-Вече ми се молиш, аз съм цар, ЙЕС!-каза, а аз леко се засмях.

-Тръгвай.-станах и започнах да му помагам да се качи по стълбите. Отворих вратата и го поставих на леглото.

-Стой тук, идвам след малко.-казах, а той изхленчи. Отидох да взема един алказелцер. Върнах се бързо, но той вече беше заспал. Завих го, оставих лекарството и изгасих лампата.

Слязох долу, за да довърша с ученето, защото много ми се беше доспало. Написах последното изречение и си събрах нещата. Взех си телефона и по най-бързия начин се качих по стълбите. Оставаха ми пет часа, за да поспя малко. Трябваше да си наглася алармата, но се разсеях от съобщение, което беше от Натаниел.

"Лека нощ, Стефи. Дано ме сънуваш."

"Дано да те убивам в съня ти."

"Мерси!"

Нагласих я и заспах.
~5 часа по-късно~
Чу се ужасен звук, отворих очите си и изключих алармата. Очите ме боляха. Измих си зъбите, сресах си косата и какво ли още не. Отидох до стаята на Тервел, за да събудя Денис. Бях свикнала да го виждам как спи, защото през повечето време го прави.

-Денис, хайде ставай.
ДЕНИСЛАВЕ!-изкрещях.

-Ммм?

-Не ми викай "Ммм", ами
ставай!

-Ставам.

-Кога?

-След само още малко.

-Имаш 10 минути.

-Достатъчни са ми.

-До тогава да си станал.

-Добре.

Отидох долу и направих закуска, защото бях ужасно гладна. Пуснах си Cartoon Network и се загледах в едно филмче. Минаха към 15 минути и вече бях ядосана.

-ДЕНИС!-извиках, но нямаше отговор. Качих се горе при него и взех чашата с вода, която му бях оставила вчера. Изсипах му я на главата и той веднага стана.

-Какво правиш по дяволите?

-Събуждам те.

-По много мил начин.

-Да, но и ти не си от най-милите хора сутрин. Хайде, защото не искам да закъснея!

-Добре, до 10 минути съм готов.-аз седнах на леглото и зачаках.

-Ъм, ще се обличам, ако искаш стой тук, но...

-НЕ, МАХАМ СЕ!-той се засмя, а аз тръшнах вратата.