mine

8

Не исках да става така. Дори да ми харесваше, просто не трябваше. Той беше fuck boy и най-вероятно искаше просто да спи с мен. Бутнах го от мен.

-Защо така бебе, аз те искам.-попита той.

-Денис не трябва!

-Искаш го, Стефи!-каза и ме бутна към стената. Затисна ме и разби устните си в моите. Усетих метала на устната му, което ме накара да изтръпна, защото беше студен. Тялото му винаги е било топло, а душата толкова студена. Захапах устната му силно и той изстена тихо, за да скрие, че и той е слаб. Навдигна ме, а аз увих краката си около него. Той постави ръцете си на дупето ми и стисна здраво, сякаш ми го връщаше. Мина с едната си ръка по гърба ми и захапа бузата ми. Изстенах, а той ме целуна, за да млъкна. Постави ме внимателно на леглото и застана върху мен. Махна hoodie-то от мен и го захвърли на земята. Загледа тялото ми, а аз го скрих.

-Не се крий от мен, красива си.-каза тихо.

-Да, но никога няма да бъда момичето, което искаш...

-Ти си момичето, което искам.

-Съмнявам се, пиян си.

-Така ли мислиш?-попита, а аз го погледнах с полу-насълзени очи.

-Да...

-Както кажеш.-вечната му реплика. Стана от мен и ме замери с hoodie-то ми. Преди да излезе от стаята само каза:
-И не съм пиян. Напълно трезвен съм.

Тръгна си и ме остави сама с мислите ми. Усетих как топлите сълзи започнаха да се спускат по студените ми бузи. Защо плачех? Харесваше ли ми? Ядосвах се, защото сигурно го нараних. Наранявам всички, след малко усетих как очите ми се затварят и неусетно заспах. Когато се събудих някой да ме гледаше. Беше Вивиан. Попитах я:

-Какво правиш тук?

-Дойдох да те събудя преди малко, но те чух да говориш на сън.

-Така ли? Какво говорих?

-Не знам, но няколко пъти каза"Денис"

-МОЛЯ???

-Мисля, че някой е влюбееен.

-Не, не съм просто.. сънувах, че умира.

-Или нещо повече.-каза тя намигайки ми.

-Вивиан не ме тормози рано сутрин. Главата много ме боли.

-Не съм те карала да пиеш.

-Вярно е, но...

-Какво имаш на врата?

-Ъъъ, нещо ме е ухапало.-казах с притеснение.

-Как му е името? Денис?-попита тя. Изръмжах, взех една възглавница и я замерих.

-Добре, хайде ставай.-каза тя и затвори вратата. Чу се почукване.

-ВЛЕЗ!-извиках.

Вратата се отвори. Там стоеше едно момиче с кестенява коса и прекрасни сини очи, поне аз така мисля. Бях сънена все пак.

-Здрасти, аз съм Анабел.-каза тя и се усмихна. Дойде и седна до мен.

-Стефи.

-Знам.-каза тя, гледайки в телефона си.

-От къде?

-Денис разказва на всички някакви тъпотии. Нормално е.

-Какви?

-Как си се напила и си му се натискала.

-КАК СМЕЕ ТОЗИ ТЪПАК???-казах и тръгнах да ставам, но усетих как тя ме дръпна да седна пак.

-Няма смисъл. Никой няма да ти повярва, но Стефи ти си много бавна. Ще ти мине.

-Боли Анабел, боли.

-По-голяма съм от теб. Стегни се.

-Ще се радвам да си говорим пак.

-Да, чао.-каза тя и затвори вратата пред лицето ми. Не мисля, че беше надменна, но на 100% беше странна.

Трябваше да тръгна много бързо, защото брат ми сигурно вече се е прибрал. Щеше пак да има скандал. Слязох по стълбите, излязох и тръгнах.
По пътя отново мислех за нещата, които станаха. Аз наистина съм бавна. Какво си мислех? Никога не бих тръгнала с момче, като Денис.