mine

31

Сряда 7:00
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕНИС
Не можах да спя цяла нощ, понеже дочух гласа на някакво момче. Знаех, че Стефи не би ми изневерила, но ако е с Вивиан биха направили някоя глупост. Не исках да я притискам, но я обичах прекалено много, за да я пусна да отиде при друг. Мислех, че ще можем да сме в отворена връзка, но това е лудост. Искам я само за себе си. Сякаш ръцете ми са създадени, за да прегръщат и докосват само нея.
Цяла нощ мислех това, което казах. Все някога щеше да разбере за Вивиан и Анабел. Не знам защо се учуди, когато разбра, че съм бил с тях. Все пак тя ме познава по-добре от всеки друг и знае, че съм бил с много момичета. Не можех да стоя просто така и да я чакам да се върне. Трябваше да направя нещо. Станах и се облякох. Взех ключовете за колата и потеглих към къщата на Вивиан.
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВИВИАН
Събудих се с ужасно главоболие. Сякаш не помнех 60% от нещата, които са се случили снощи. Видях Мичъл да спи гол до мен и ми стана ясно, че е станало... Не знаех какво чувствам към него, но ще разбера след топлия душ. Взех си хавлията и отидох в банята, когато чух, че се звъни. Нямаше кой да отвори, защото всички са глухи и спят дълбоко. Ако беше някой, който ми е по-близък щеше просто да влезе.
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕНИС
Знаех, че прозореца на гостната винаги е отворен и реших да се покатеря. Стигайки до прозореца, видях някакво момче, което спеше на леглото, а покрай него имаше дрехи. Видях една блуза, която много подобяваше като тази на Стефи. Ами, ако е нейната? Исках да се махна преди да съм се агресирал прекалено много и да отида да пребия онзи вътре. Исках да се успокоя и звъннах на Натаниел. Даваше свободно, но не ми вдигаше. Ядосах се и ритнах една саксия.
-Денисе, какво правиш с фикусите ми?-извика Вивиан, която беше по хавлия.
-А какво прави приятелката ми с онзи там? Мотел ли отвори, Вивиан? След всичко, което направи, продължаваш.-казах, тръгвайки към колата.
-Какво съм направила? Ти си виновен за всичко ставащо. Ако не беше ти, тя нямаше да дойде тук, нали знаеш?-изкрещя през терасата.
-Не ми е до теб. Махам се, кучка.-казах, потегляйки.
Натаниел ми се обади, а аз имах чувството, че ако вдигна, ще му се развикам.
-Натаниел!
-На този номер, да.-отговори той, неразбираемо.
-Трябваш ми.
-Братле, часът е 8, от кога ставаш толкова рано?
-Аз ли да идвам или ти ще дойдеш?-попитах го.
-Ела ти.
-Идвам.-казах, при което завих към неговата улица. Исках просто да отида и да изчукам някоя, за да и го върна.
Телефонът ми звънна. Беше Стефи. Нямаше да стане така, както тя иска. Цяла нощ не спах заради нея, а тя е спала с някакъв и Вивиан им е помогнала. Какво, защо не си организираха оргия?
Стигнах до един магазин и взех едно шише с уиски. Платих го и се запътих към колата, докато пиех от него. Бях близо до Натаниел и реших да паркирам пред блока му. Той ме чакаше на пейката и се качихме в апартамента му.
-Братле, какво ти има? Защо се наливаш още от сутринта?-попита той, опитвайки се да вземе шишето, което държах здраво.
-Не може ли, Нат. Има моменти, в които искам просто да нараня себе си, а не някой друг.
-Какво е станало?
-Момиче, Нат, момиче...-казах, сядайки да дивана.
-От кога страдаш за момичета? Знаеш ли колко много има...
-Тя е специална...е, поне беше.
-Ако е била, защо страдаш сега? Мисля, че все още е.
-Може би...-казах, отпивайки отново.
-Възнамеряваш да го изпиеш цялото ли?
-Ако искаш ми помогни.-предложих.
-Не пия сутрин, мерси. Ей сега идвам...
ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАТАНИЕЛ
-Ало, Стефи? Имам нужда от помощ.
-За какво става дума?
-Един приятел... просто искам да го успокоиш. Знам, че можеш.
-Сега ли?-попита тя.
-Ами, да...
-Добре, идвам след малко. Прати ми адреса си.
-Хайде!-казах и затворих телефона.
ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТЕФИ
Излязох от стаята на Вивиан по най-бързия начин, когато видях Мичъл да се разхожда по бельо.
-Какво по... не, няма да питам.
-Недей...-каза той.
Извиках такси и тръгнах към Натаниел. Защо викаше мен, може би ми има доверие и знае, че може да разчита на мен.
Съобщение до Натаниел:
Слез, да ми отвориш вратата.
-Идвам.
Натаниел слезе и ми отключи.
-Защо извика мен?-попитах.
-Не знам, защото умееш да успокояваш хората?
Влязох. Вътре миришеше на алкохол, а всичко беше разхвърлено.-Къде е той?
-На терасата.-каза и посочи на къде е.
Отидох там и видях Денис. Бях учудена, но и уплашена. Какво му имаше?
-Денис.-казах със сълзи на очите и го прегърнах.
-Разкарай се.-каза и ме избута.
-Какво ти става? Защо ти си обиден, след като аз трябва да бъда.
-Случайно аз да ти изневерявам?-попита, отпивайки от шишето.
-Случайно аз да те лъжа?-попитах го.
-Не сменяй темата.
-Какво намекваш.
-Не знам, Стефи, че ми изневеряваш може би?
-Глупости.
-Не са глупости.
-Не ти изневерявам.
-Правиш го, а сега ме лъжеш в очите.
-Доверие ли си нямаме?-попитах аз, плачейки.
-Явно. Просто си тръгни.
-Осъзнаваш ли какво значи това?
-Да, тръгни си.-каза с по-спокоен глас.
-Добре, но не ме търси повече.-казах, взимайки шишето му. Той ме подгони, да си вземе шишето, но аз нямаше да му позволя да пие повече.
-ДАЙ МИ ГО.-изкрещя след мен.
-НЕ СИ ГО И ПОМИСЛЯЙ.-казах.
-ВЪРНИ МИ ГО!
-НЕ КАЗАХ.-при тези думи, Денис хвана ръката ми силно и стисна китката. Изстенах, а той ме пусна.
-Стефи, извинявай, извинявай... моля те.-каза и ме прегърна силно.
-Не, вече ще сме така, ясно. Край, Денис. Забрави за нас.-казах, тръгвайки си. Тръшнах вратата и тръгнах към вкъщи.
Няколко дена по-късно
Не си бях писала с Денис от много време и това ми се отразяваше зле. Липсваше ми, но той взе това решение. Сдобрих се с Тервел и мисля, че нещата започнаха да се нареждат. Вивиан и Мичъл тръгнаха. Спомних си старите приятели, като например Скарлет и Марк. Те пак се бяха сдобрили. Липсваше ми това време. Вивиан беше до мен през най-гадните ми моменти. Радвах се, че мога да разчитам на нея. Какво стана със Стивън ли? Денис беше изтрил и блокирал номера му и не го намерих повече, но и той не ме потърси. Може би, да намериш точния човек за теб не е толкова важно. Собственото ти щастие е да си с хората, които ще бъдат с теб. Аз знам, че това ще бъдат Тервел, Вивиан, Мичъл и Натаниел. Да, Натаниел е приятел и на Денис, но му имам доверие. Мисля, че любовта е за хора, които са положили усилие и страст във всеки един момент и колкото и да се карат, ще се сдобрят.

Това е краят на 1-вата книга.