mine

3

След часовете трябваше да се прибера. Чаках автобуса на спирката и той, както винаги, закъсня. Когато дойде се качих и седнах на последната седалка, защото там сядах попринцип. Отнесох се и изтървах спирката си, но следващата не беше чак толкова далеч от нас.

Вървях около пет минути и когато стигнах видях много хора, силна музика и чашки от алкохол. Тервел беше организирал купон без да ме информира. Щях да го убия. Започнах да обикалям къщата, за да го намеря. Видях Денис, който, както винаги, беше с черни дрехи, които му стояха много добре. Защо е на купона? Брат ми дали го познава изобщо? Игнорирах какво се случваше в главата ми.

-Хей, Стефке.-каза и тръгна да ми подава ръка да се здрависаме.

-Не ми се занимава с теб ДЕНИСЛАВЕ!-казах грубо.

-Някой е в лошо настроение?

Не казах нищо, игнорах го и се запътих към стаята на Тервел. Отворих вратата, а едно момиче беше седнало в скута му. Затворих вратата преди да съм повърнала от гледката и чух как Тервел изкрещя името ми.

Сигурно щяхме да се караме после, но не ме интересуваше.

Слязох долу и реших да си взема нещо за пиене, но не можех да стигна до там. След малко бутане най-накрая успях. Взех една чаша и си сипах кола. Седнах на дивана в хола и гледах как другите купонясват, опитвайки да се убедя, че няма да счупят нищо. Не беше нещо, което виждам редовно. Едно момче дойде и седна до мен.

-Как си, красавице?-попита, а дъхът му миришеше на алкохол. Личеше си, че е пил много, което почти ме накара да кихна и усетих как носът ми изгаря вътрешно.

-Бях добре.

-Аз съм Виктор.

-Браво.-той беше с по-дълга коса от моята. Беше странен.

-Викторе, дръпни се!-каза едно момиче с черна коса, бретон и тъмно зелени очи, а от дясната страна на устната си имаше пиърсинг.

-Офф.-изпуфтя той и се дръпна, а аз се изсмях леко.

-К'во става, брат?-каза тя, преди да се хвърли на дивана.

-Ами, не знам.

-Що, пияна ли си?-попита.

-Глупости, не.

-Значи сме две.

-Щом не си, значи ше можеш да отговориш на един лесен въпрос.

-Давай го насам.

-Първото ти име?

-Вивиан, а твоето?

-Стефи.-казах и се усмихнах.

След това си говорихме още много. Знаех, че от това ще излезе приятелство. Постояхме още малко там, а след това реших да се кача горе.

Най-после успях да събудя пияния човек, който лежеше на леглото ми. Беше ядосан, приближи се към мен и ме удари с всичката си сила. Аз го изгоних и затръшнах вратата, заключих я и усетих как сълзи течаха от очите ми. Избърсах малко кръв от устната си и след малко някой почука.

-Какво?-попитах едвам.

-Отвори ми, Стефке!

-Няма, Дениславе!

-Плачеш ли?-попита той загрижено.

-Не.

-Отвори ми!-заповяда отново и удари вратата силно.

Отворих му вратата, а той седна до мен и заключи.

-Какво е станало? Кой те удари?

-Никой.

-Не съм глупав, Стефи.

-Ти да не ме нарече "Стефи"?

-Да, защо?

-Странно е.-казах.

Той ме придърпа към себе си, вдигна брадичката ми, избърса кръвта с пръст и ме прегърна. Отдръпнах се от него, а той ме погледна учудено.

-Какво има?-попита той.

-Трябва да тръгваш.

-Кой каза?

-Отиди долу, намери си някоя, изчукай я и ме остави.

-Какво трябва да значи това?
Отворих му вратата и му показах да излезе.

-Ммм, не. Ако изляза може да се удариш сама пак, нали?-каза колкото се може по-съркастично.

-Не мисля.

-Взела си си поука?

-МАХНИ СЕ, ДЕНИС!

-Както кажеш.-той ме хвана за ръката, излезе и ме задърпа нанякъде.

-Какво правиш?

-Щом аз няма да съм вътре, идваш с мен.-каза и с другата ръка прекара пръсти през косата си.