mine

24

Той се засмя и тръгнахме към фонтаните, където рисуваше.

-Какво им харесваш толкова на тези фонтани?-попитах аз.

-Някак шибано е как хората си хвърлят парите и после някой ги обира, а те си мислят, че им се сбъдват желанията.

-Ти си маняк.

-Кой е маняк бе, лапе?-каза той, а аз го ударих. Не ми беше хубаво да ме нарича така.

-Не вярваш ли в чудеса?

-Не.

-Ще променя това.-казах аз.

-Не можеш. Невъзможно е.

-Ще видим.-аз го гушнах, защото ми беше студено и продължихме по пътя.

Разговорите ни бяха интересни, но и странни. Харесваше ми да си говоря с него и ми се искаше и с Денис да беше така. Седнахме на пейката, от която ме събори предния път. Отдалечих се от него, защото не исках пак да ме бутне. Сложих ръцете на раменете си в опит да се стопля и усетих ръцете на Стивън. Той ме придърпа към себе си и ме прегърна. Облегнах главата си на рамото му и се загледах. Нямаше никой наоколо освен нас.

-Ти нали не беше педофил?-попитах аз.

-Може да стана.

-Може ли?

-Специално за теб.

-Ой. Идиот.

-Искам просто да ми обещаеш, че ще забравиш Денис. Не искам да те виждам такава.

-Каква?

-Тъжна, ядосана?

-Искам просто да ми покажеш какво е истинска любов.

-Не се нуждаеш от мен, за да разбереш какво е.

-Не се нуждая от теб? Аз вече разбрах.- при тези думи се обърнах към него, а той сблъска неговите усни в моите. Усетих как сърцето ми заби по-силно и се сетих за момента, в който Тервел влезе в къщата. Момента, в който бях с Денис на дивана. Последния път, когато видях Тервел.

Неусетно бях прехапала устната на Стивън и се отдръпнах.

-Хей, добре ли си?-попита ме той.

-Мисля...-едвам казах.

-Кажи ми.-разказах му за Тервел как е заминал с моята най-добра приятелка. Всичко останало също, но без частта, в която с Денис за малко да си изгубя девствеността. Той ми обеща, че ще ми помогне да ги открием. Аз знаех, че те щяха да се върнат.

Бях сигурна, че не са заминали заради Виктор, а заради нещо друго. Мисълта ме изгаряше с всеки нов ден. Можех все още да усетя държанието на Тервел.

-Хайде да отидем на друго място.-предложи той.

-Добре.-хвана ме за ръката и ме задърпа нанякъде. Тогава в тъмнината видях така познатата фигура на Денис.