You and me. Together

3

Една седмица по-късно:
      Г.т. Мин:
    - Хайде, Ким. Накрая ще закъснеем за бала.
    - Спокойно, Мин. Само да си  дооправя грима.
   - Още колко!?
   - Само още пет минути.
   - Ок. Нито минута повече.
   - Готова съм.
   - Най- накрая. Помислих, че пусна корени.
   - Добре, добре. Да слизаме, че сега наще ще има да ни снимат до припадък.
     Слязохме и всички ни чакаха да ни снимат.
    - Прекрасните ми те!- казаха едновременно майките ни.
     Ето и как изглеждахме:
     Аз:

      Ким:

        Снимаха ни близо час . Най-накрая успяхме да се измъкнем и тръгнахме към училище. Както си знаехме, ние бяхме единствените наградени за отличен успех в този випуск. Всички си взеха дипломите и тръгнахме към заведението, където целия клас щяхме да прекараме последните ни мигове заедно. Веселихме се до 1 часа, но вече беше късно и трябваше да се прибираме. С много сълзи на очи си тръгнахме. Прибрахме се и заспахме като заклани.
       Алармата ми звънна в 5:00 и аз пуфтейки станах да се оправям за полета.
      Г.т. Ким
      Алармата ми звънна, но аз я изключих. Тогава унасяйки се, се сетих, че днес е полета ни за Сеул. И скокнах като преродено теленце. Станах, управих се и звъннах на Мин, защото знам каква е поспалана
      - Ало, Мин ставай вече.
      - Станала съм от отдавна.
      - Наистина ли? Това трябва някъде да се запише.
      - Ха ха. Стига си плямпаля, защото трябва да тръгваме. Ще се чакаме на летището. Чао.
     - Чао.
      След 30 часа пристигнахме и видях семейството на Мин. Отидохме при тях и като се видяхме  започвахме да се смеем като ненормални. И то защо, защото бяхме облечени еднакво.

         Като се успокоихме, тръгнахме към самолета. Сбогувахме се със семействата си, които плачеха. А ние с усмивки се качихме.
         След 15 часа изморителен път, пристигнахме в Сеул. Там ни посрещнаха хора от университета и закараха до общежитията. С Мин бяхме решили да отидем 1 месец преди започването на лекциите, за да опознаем града. Разопаковахме си багажа и си легнахме. С Мин бяхме в една стая но в отделни легла.

На сутринта.

Както винаги аз бях станала първа. Тъй като беше 11:00 ч. , реших да събудя Мин и да отидем да закусим.
    - Миннн ставай вечееее-казах разсънено.
    - Абе идиотче, що ма събуди толкоз рано.
    - Рано ли, айде стига си спала, ами ставай че съм гладнааааа-замрънках аз.
    - Да, да ей сега! Само още 5 минути.
    -Аз умирам от глад, а тя още ми спи. - ядосах се и й дръпнах завивката.
    - Оффф.... Човек не може да се наспи от теб.

Г. Л. Мин.

Оправихме се и излязохме да закусим. Видяхме нещо като закусвалня и влязохме вътре. Видяхме, че продаваха традиционна закуска и веднага си купихме. След като се наядохме започнахме да обикаляме града. Цял ден разглеждахме Сеул и вечерта решихме да отидем на телевизионната им кула.
Беше много красиво. Прибрахме се уморени и заспахме.
Така неусетно мина месеца- в смях опознаване на града и много забавления.
    - Ким хайде да лягаме, защото утре ще ставаме рано за лекции.
    - Ок. Лека нощ.
    - Лека и на теб.