You and me. Together

34

Гл. т. Ким:
     Пребирахме се от компанията. Бяхме скапани от умора, защото днес излезе третия ни албум. Наближавахме улицата, в която трябваше да завие колата, когато спрях шофьора.
    -Оставини на ъгъла на улицата. Ние ще се приберем сами. Все пак не е много далеч.
    -Не мога да ви оставя тук. Трябва да ви прибера.
    -Виж сега-започна Мин- знам, че имаш годишна със съпругата си. Ако се забавиш още няма да го празнувате. Затова не се тревожи, само днес ще е. Отиди и направи съпругата си щастлива.
    -Добре. Много ви благодаря. За идолки сте много мили.
    И тъкмо щях да излизам вече , когато се сетих нещо.
    -А, ето ти и пари-извадих малко- това е задето ни караш без пари до университета, когато се наложи.
    -Не, не мога да ги приема. Стига ми само , че ме пуснахте.
    -Айде без такива. Заповядай, купи хубав подарък на съпругата си и си прекарайте страхотно! - казах и му намигнах. Излязох от колата и двете с Мин тръгнахме на горе по улицата. Бяхме толкова изморени, че никоя не обелваше и дума. Вече наближавахме имението, когато забелязахме някакъв облегнат на стената на съседното имение, с цигара в устата. Разбира се ние го подминахме, но той започна да говори. Аз се стаписах, когато му чух гласа.
   -Така ли подминавате, стари приятели.
    -Пфффф, ти и стар приятел. Ти никога не си ни бил приятел и никога няма ѝ да бъдеш.-отвърна му Мин.
    -То с теб няма да съм приятел. Но с красавицата Ким ще бъдем нещо повече от приятели. -каза той и ѝ намигна. Видях как запуши на Мин и затова реших да я спра преди да е казала някоя глупост.
    -Виж сега никога твоя. Разбрах едно, когато ме отхвърли, че се срамувам, че съм те харесвала. Никога няма да харесам човек, който потъпква женското достойнство. И също, аз си имам гадже, което много ме обича и никога да му изневяра, камули със теб. А и още едно нещо, ти не си тук заради мен, а защото вече съм много богата, а ти си все още на дъното и искаш да придобиеш известност. А чрез мен никога няма да го получиш. - каза му тези тежки думи най-спокойно.
    -Ще съжаляваш затова, кучко. Ще бъдеш моя каквото и да ми коства. Ще ме за обичаш. -изкрещя той.
    -Мери си приказките. Знаеш може да те съдим за неприлични думи пред известни личности. -изсъхва му Мин.
     -И твоя ред ще дойде, Мин. Не се тревожи. -намигна ми. -Ще ти дойде като гръм от ясно небе и няма да можеш да защитаваш малката си приятелка. Просто изчакай и ще съжалеваш за всичко.
   Изведнъж Мин започна да се хили. Аз се обърнах изненадано към нея.
   -Първо нито ще съжалявам някога за действията си, нито за приказките към теб. И после кое е това страшилище, с което ме заплашваш. Не помня да съм имала проблеми с някого от България. А ти не познаваш никого. И аз винаги ще бъда до нея, каквото и да стане.
    -Оооо, ще се изненадаш колко хора познавам. Но няма да издавам повече. Сега ще си вървя и ще се срещнем отново, любов моя. -каза той и ми намигна. Аз направих само една погнусена физиономия и задурпах Мин към имението , която се тресеше от нерви. Виждах как много се изкушаваше да не му забие един.
    -Мин , искам само да ти кажа, че съм ти много благодарна, че ме защитаваш, но ние първо, че сме жена и той, ако се ядоса може да ни направи много страшни неща и второ ние сме идоли и ако папараците ни видят как удраме някого може и да бъде края на кариерата ни. Затова бъди спокойни и да не се занимаваме с такива изроди. -погледнах умоляващо Мин.
    -Съжалявам. Просто ме е страх да не те изгубя. -каза тя, а аз я прегърнах усещайки, че скоро може и да се разплаче.

       Ето я и новата глава. Този месец стана една година, от както  пуснахме тази книга. Много сме ви благодарни за това, че я следите. Стойте си в къщи и бъдете здрави.