You and me. Together

19

Тръгна към мен и ме изправи.
   - След всичко случило се разбрах, че не искам да те изгубя. Защото ако не бяха объркали Мин с теб можеше ти да си на нейното място и нямаше да си простя ако ти се беше случило нещо. Изпитвам силни чувства към теб и - тук той спря и ме погледна, отвори кутийката и вътре имаше прекрасна огърлица. - Ким, ще ми станеш ли гадже?
Аз го погледнах с насълзени очи.
    -Ким, защо плачеш? Разстроих ли те с нещо?
    - Не, просто не вярвах, че тази моя мечта ще се сбъдне. Аз едно просто момиче да бъда гадже на световно известния Jeon Jungkook, който е желан от милиони момичета. -хлипайки казах.
    -Аз те обичам такава каквато си. Може да има милиони момичета влюбени в мен, аз избирам най-красивото момиче на света за мен. И никога не си позволявай да се наричаш просто момиче. Ти си най-УНИКАЛНОТО МОМИЧЕ. А сега ще отговориш ли на въпроса ми?- след всичко, което каза аз наистина се почувствах специална.
   - Да Куки, ще стана твое гадже.
След това той ми сложи огърлицата и ме прегърна така че да остана без въздух.
   - Куки не мога да дишам.
   - Оу, извинявай. Ам да се прибираме?
   - Да, добре.
Влязохме в колата и потеглихме.
   - Ким най-добре да кажем на всички, за това извикай момичетата в имението.
Аз кимнах и набрах номера на Мин.
   - Ало Мин. Отидете с Лин в имението на BTS.
   - Но защо? Какво е станало?
   - Ще разбереш, просто тръгвайте.
След 15/20 минути бяхме пред имението. Влязохме и всички бяха насядали в хола.
   - Какво има Ким? Защо ни събра? - попита Мин.
   - Ами... - и тук Джънгкук ме прекъсна.
   - Ние сме заедно.
Всички ни гледаха като застреляни и като се осъзнаха започнаха да ни честитят. Само Намджун нищо не каза. Видях, че Джънгкук се натъжи защото той много обича хьонга си и са си много близки.
   - Хьонг, няма ли да кажеш нещо? - попита Кук.
   - Да кажа нещо!? Искаш да кажа нещо!? Ето какво ще кажа: как можа нали знаеш, че ни е забранено да имаме приятелки. Но ако загърбим тази подробност, ЗАЩО ТОЧНО С ТАЗИ ГЛУПАЧКА? Има толкова много по-красиви момичета.
   - Внимавай как наричаш приятелката ми. Тя е най-красивото и мило същество на света. Джънгкук е направил правилен избор. - каза Мин.
   - Ти ли точно ще ми казваш тези нещо, ти дето си по зле и от приятелката си.
След като Намджун каза тези отвратителни думи Мин веднага избяга от къщата. А след нея хукна и Лин.
   - Ти. Намджун как можа. Ти осъзнаваш ли какво правиш? Как може да се отнасяш с момиче така? Тя е твърде емоционална. - и в този момент Лин влезе с гръм и трясък.
   - Ким, изпуснах Мин. - каза Лин.
   - Как така си я изпуснала? Къде отиде?
   - Не знам.
   - Оффф... виждаш ли какво правиш с постъпките си Намджун? Ти си много лош човек. Не знам до кога ще се криеш като дете зад тази маска, но вече прекаляваш. Страх те е да се покажеш. Защото си страхливец. Да точно така. За твое добро е да покажеш истинското си аз, защото така вредиш и на другите и на себе си. - казах и излязох, за да намеря Мин.
Чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях Лин.
   - Много добре му го каза.
   - Да, да добре сега това не е важно. Трябва да намерим Мин. Да се разделим за да става по бързо.
Тя кимна и тръгна към общежитията а аз към парка.
Междувременно в имението.
   - Намджун, прекали. КАК МОЖА ДА ГОВОРИШ ТАКА НА МИН. Не ме послуша когато ти казах да спреш да се държиш така с нея. Ако нещо и се слу... - и тук Намджун прекъсна Джин.
   - ДА! Не те послушах. И няма и да те послушам. Затова по-добре не се хаби да ми четеш конско. - каза Намджун и излезе тръшкайки вратата.
При Ким.
   - Мин, Мин къде си. - викайки я търсех из парка. Както си вървях чух хлипания идващи от една пейка. Тръгнах към пейката и видях че това беше Мин. Отдъхнах си, че я намерих и седнах до нея. Тръгнах да казвам нещо и започна да вали.
   - Хей Мин мисля, че ще е добре да се приберем.
Казах, но не получих никакъв отговор. Чуваха се само хлипанията и' премесени с капките дъжд.
   - Мин няма защо да проливаш сълзи за този глупак.
Мълчание.
   - Мин, чуваш ли ме? Кажи нещо.
   - Гадно ми е защото той ми е идол и започнах да изпитвам някакви чувства към него. След всичко което каза, ако беше друг човек нямаше да го приема толкова навътре. Но той е човекът към когото изпитвам чувства - сърцето ме боли. - плачейки каза тя и ме прегърна.
   - Успокой се. Всичко ще се нареди. А и Намджун не е единственото момче.
   - Знам Ким, но не искам да поглеждам друг. Харесвам само него, но то се е видяло, че е едностранно.
   - Мисля, че ще е най-добре да се прибираме.
Тръгнахме да се прибираме и забелязах зад едно дърво фигура на човек която много приличаше на Намджун, но не обърнах голямо внимание. В този момент Джънгкук ми се обади и ми каза, че Лин се е прибрала в имението и е по-добре да отидем и ние при тях.
Отидохме в имението. Влязохме вътре и всички бяха с притеснено изражение. Джин веднага като ни видя дойде и започна да ни пита как сме. Мин просто стоеше и гледаше в една точка. Тогава Джънгкук попита.
   - Виждали ли сте Намджун?
Тъкмо щях да кажа, че не съм го виждала, когато той влезе мокър. Тогава ми просветна лампичката, че той е бил фигурата която видях.
Той нищо не каза, а ни подмина и се качи в стаята си.
   - Ние ще тръгваме. - казах.
   - Ким навън вали а вие сте мокри. - каза Куки.
   - Не, ние ще се приберем.
   - Добре, тогава ще ви закарам.
Така Кук ни закара до апартамента. Тъй като исках да му споделя видяното в парка, останах, а Мин и Лин се качиха.
   - Куки, когато си тръгвах с Мин от парка видях Намджун който според мен ни подслушваше. Мисля, че и двамата се харесват, но Намджун не иска да свали тази маска и не знам защо. Но според мен трябва да намерим начин да ги съберем.
   - Съгласен съм. Знаеш ли какво ми хрумна. След две седмици ще снимаме епизодите на Bon Voyage в Египет и имаме пет дена като почивка може да се опитаме да ги съберем.
   - Страхотна идея. Обичам те Куки.
   - И аз теб Ким.
С големи мъки убедих Куки да тръгва защото стана късно. Влязох в апартамента и видях Лин да седи на дивана. Качих се да проверя дали Мин е в стаята си. Беше си заспала сладко, сладко. Тръгнах към мойта стая и видях, Лин.
   - Лин, добре ли си? - попитах.
   - Да, да добре съм, да.
   - Лин какво има?
   - Ким, ВИДЯХ ДЖИМИН... - и тук започна да вика, но аз и запуших устата и я замъкнах към стаята и. Казахме си лека нощ и всяка си отиде по стаите. Извърших си вечерната рутина и си легнах.

Хей. Ето я и новата глава. Ако ви е харесала я вотнете и коментирайте. Какъв план ли за замисли ли Кук и Ким, за да съберат Джун и Мин? Ще се радваме ако споделите мнението си. Чао и до следващата глава. 🙂❤