You and me. Together

36

Гл.т.Мин:
     Задъхана влязох в имението. Влизайки някой ми се хвърли на врата.
     -Мин, добре ли си? Някой направи ли ти нещо? -попита притеснено Ким. А аз нищо не можех да ѝ кажа, защото се тресях от страх. -Мин, добре ли си? Боже, ти си пребледняла. Мин, какво е станало? Добре, оспокой се. Ела да седнем и да ни разкажеш.
     Не осъзнах да плача.
     -Д-д-добре. Мисля че съм готова да ви разкажа какво стана.
     РЕТРОСПЕКЦИЯ:
    Щом наближавах до така познатата фигура, разбирах кой е. И щом вече бях съвсем близко до него, го разпознах и започнах да треперя от страх.
     -Здравей, любима. Върнах се.
     -К-к-кай какво правиш тук, не трябваше ли да си в затвора.
    -Оо не, скъпа. Пуснаха ме за добро държание. А аз веднага дойдох при теб. Знам, че си ме чакала толкова време и ти се извинявам. Но това най-бързия начин. Сега вече можем да сме заедно. И няма кой да ни пречи. Онези момченца от Bts ги няма и никой няма да ни пречи.
След като приключи аз побягнях към имението той не му отне много време за да се осети и да започне да бяга. Бях много близо до имението, но не спрях да бягам защото беше много близо зад мен. Щом влязох в имението Ким дойде и ме прегърна.
   КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА:
Докато разказвах осетих сълзите ми да напират да излязат.
  - Успокой се Мин. Ние сме с теб. - и в този момент Юнги прекъсна Ким.
  - Извинявай, че те прекъснах Ким но какво е станало, че Кай преследва Мин?
  - Добре, Юнги аз ще ти разкажа какво е станало. - каза Джин.
И започна да обяснява на Юнги.
  - Не мога да повярвам, че Кай е направил такова нещо. Това, че сте станали по известни от тях не значи, че трябва да застрашават човешки живот.
  - И ние не можехме да повярваме, че Кай е способен на такова нещо. Но стига сме говорили хайде да отиваме да ядем направил съм рамьон. - каза Джин.
  - Добре. - отговорихме. И отидохме да ядем.
След като се нахранихме другите решиха да гледат филм но на мен не ми беше добре и се качих в стаята на Намджун. Реших да си легна за да забравя случилото се от днес когато някой почука на вратата. Отворих вратата и видях Ким.
  - Ким защо си тук? Какво е станало?
  - Искаш ли да остана тази вечер при теб? Притеснена съм.
  - Разбира се. Влизай.
Оправихме леглото и си легнахме.
  - Не се притеснявай Мин. Аз винаги ще съм до теб. Няма да позволя на никой да те притеснява. Не го забравяй.
  - Благодаря ти. Ти си ми най-ценния човек. И не забравяй, че и аз също ще ти помагам в трудни моменти.