You and me. Together

17

Мин седеше и плачеше. Намджун незнайно как се ядосваше. Аз много се притеснявах за Мин. Исках просто да отида и да я освободя, но не можех защото този негодник щеше да я нарани.
   - Кой си ти и какво искаш от нас? - попита Куки.
   - Кой съм аз ли? Време е да научите. - тогава той си свали маската. Не можех да повярвам, това беше Кай ( от EXO и нямаме нищо против тях ако си помислите че ги мразим НЕ просто за него се сетихме ).
   - Кай как можа не го очаквах от теб. - каза Намджун. - Ще те убия, ако и посегнеш.
   - Кай знам, че ни мразиш но да стигнеш до тук. - каза Кук.
   - Защо го направих!? Ти и твоята групичка ни отнехте славата и за това сега аз искам да ти отнема най-скъпото ти. - каза той.
   - Успокой се Кай, не мислиш трезво. Заради омразата ти, искаш да станеш убиец ли? - каза Куки.
   - Да искам за славата и парите съм готов на всичко. - каза Кай.
   - ПРОСТАК ПУСКАЙ Я ДА НЕ ТА УБИЯ САМО ДА ДОЙДА ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ НА ХРАНА ЗА ПТИЦИТЕ!!! - изкрещях.
А той започна да се смее.
   - Ти ли ве. Ти дето ми стигаш до оная ми работа. Хаха... - каза и се изсмя силно. - Стига с тези игрички ще я убия и се свършва.
   - Не! - казах.
Той се доближи до нея и опря ножа до вратът и.
   - Кай, трябва да ти кажа нещо важно. Аз те харесвам от много време и затова и влязох в Big Hit, за  да сринеш BTS. И още нещо, искам една целувка преди да ме убиеш. - каза Мин. Не можех да повярвам тя какво говори, това не е моята Мин.
   - Сериозно ли? - тя кимна. - Щом е така добре.
Той се наведе но Мин го прекъсна.
   - Искам да те докосна.
   - Добре, но ако избягаш ще те убия веднага.
Той я освободи и тръгна да я целува, но Мин го удари в слабините му и той падна на земята гърчейки се. Аз побягнах към нея и я прегърнах, а Кук отиде отвън да извика полицията.
   - Ах ти кучко. - каза Кай надигайки се, но Намджун го затисна с крак.
   - Не е културно да обиждаш момиче, нали знаеш? - попита Джун.
След десет минути полицията дойде и го прибра. Ние най-накрая се измъкнахме от това ужасно място. Щом влязохме в колата Мин веднага заспа. Пътувахме около половин час и се усетих, че сме подминали общежитията.
   - Намджун защо подминахме общежитията? - попитах.
   - Защото вратата ви е разбита и няма как да ви оставим там.
   - Но, Лин е сама в същата стая.
Тогава той рязко обърна колата и се върна към общежитията. А Намджун ми каза са и звънна.
   - Ало, Лин събере малко багаж и слез долу. И побързай.
   - Но, какво става, защо вратата е разбита?
   - После ще ти обясня. Чакаме те.
След пет минути, тя слезе с една чанта. Влезе в колата и се разкрещя.
   - КАКВО И ИМА НА МИН.
   - Шшшт... - казахме тримата.
Тя кимна и потеглихме. Стигнахме до имението.
   - Момчета може ли някой от вас да я вземе, защото не искам да я събуждам.
Джънгкук ме погледна, а след това и Намджун, а той изпуфтя. Взе я на ръце и тръгна към входа. Джънгкук звънна на вратата и зачакахме някой да ни отвори. След 2 минути Джимин ни отвори и като видя състоянието на Мин се ококори.
   - Какво и им...- тук прекъсна защото забеляза Лин.
Те седяха и се взираха, но Намджун избута Джимин и влезе в имението. Тръгна да изкачва стълбите към стаята а аз грабнах Лин и тръгнахме след "монстъра".
Той отвори стаята, в която бяхме и предния път. Остави я на леглото и  се обърна към нас.
   - Има аптечка в шкафа в банята.
Лин отиде да я търси, а Намджун тръгна да излиза но аз го спрях.
   - Защо се държиш така с нея? - попитах.
   - Как се държа? Съвсем нормално.
   - Искаш да кажеш, че е нормално да я обиждаш всеки ден.
   - Държа се както си искам.
   - Много добре знам че не си такъв. Днес дори го доказа. Знам, че зад тази маска се крие един добър човек.
   - Грешиш! Аз съм си такъв. - каза и излезе.
   - Знам че я харесваш Намджун. И ще го докажа. Ще махна тази твоя маска. - казах тихо.
След това почистих раната на Мин и си легнахме.

И така хора ето я и новата глава. Надяваме се да ви е харесала. Чао и до следващия път. 🌈💛🌺