You and me. Together

10

Две седмици по-късно
Гл. т. Ким:
    Тези две седмици бяха много изморителни. Дните ни минават в много упражнения. Разбираме се с всички от групата, само Намджун и Джънкук бяха много студени и груби с нас. Тъй като почти нямахме свободно време рядко се чувахме с Лин. Днес започва последната седмица от престоя ни в къщата на момчетата. Станахме отново с 300 зора (по-точно Мин), извършихме сутришната си рутина и слязохме на закуска. Закусих малко палачинки, а лудата ми приятелка отново като миналата година реши, че е пълна и започна да се тъпчи с плодове и зеленчуци. Дори понятието не яде и се страхувам за нея. Отидохме в залата за танци и започнахме тренировки. Минаха и часовете с Тае и дойде ред за часа с Намджун. Всъщност мина по-късно зле от предишните ни часове, защото той се държеше ужасно с нас.
   Гл. т. Мин:
   Не ми харесваше как се държеше Намджун, затова след като свършихме останах при него.
    -Какво правиш още тук? Упражненията свършиха затова си тръгвай. -каза студено той.
    -Искам само да те питам защо се държиш така с нас.
    -Как се държа? -попита безразлично.
    -Не се прави, че не знаеш за какво говоря. -казах леко раздразнено.
    -Не ми дръж сметка за това как се държа. Не стига, че живееш тук на нашите гърбове и то безплатно, ами сега се бъркаш там, където не ти е работата. Не знам как шефа е допуснал такава лига да работи за него. Вие европейките сте едни разглезени кифли. -след тези негови думи, аз много се разстроих, погледнах го, а той се разкрещя-РАЗКАРАЙ СЕ!!!
    Аз веднага излязох и се затичах към стаята ни. Щом влязох Ким веднага дойде да ме разпитва:
   -Какво е станало, Мин?
   -Не ми се говори сега, отивай при Джънкук. Идвам слязохме малко. -казах през сълзи.
   Ким излезе и аз тръгнах към банята. По пътя обаче ми причерня от толку плакане, но успях да стигна до мивката и си наплисках лицето. Тръгнах към стаята за пеене.
Гл. т. Ким:
     Мин дойде в стаята в ужасно състояние. Тя обаче не ми каза какво става и тръгнах към стаята на Джънкук. Следва 15 минути Мин дойде, но се виждаше, че нещо и има. Ако Намджун и е казал нещо, ще го убия. Започнахме да пеем, а Мин едвам се държеше на краката си. Кук забеляза това и ѝ се скара:
    -МИН СЛУШАШ ЛИ МЕ?
Много се ядосах и прекъснах Мин.
   -Джънкук, какво ти става!? Не виждаш ли, в какво състояние е? -казах ядосано.
   -Не ми дръж такъв тон. Мен хич не ме интересува, на кого какво му е! Трябва да си свършим работа. Хайде да започваме и по-сериозно. -нареди той.
   - НЕ!
   -Моля!
  -Каквото чу. Край!  Вече не мога да търпя грубото отношение на теб и Намджун. До кога смятате да се държите така? С какво сме заслужили това лошо отношение? Сега заради Намджун, Мин се чувства виновно. Погледни я. -обърнахме се и видяхме, че всъщност тя е излязла. -Ако нещо и се случи вие ще сте виновни. -и изхвърчах от стаята. Другите бяха чули всичко и за това бяха пред стаята. Нямах време да се разправям с тях и побягнали към стаята ни. Опитах да влязат, но беше заключено. Започнах да дупка по вратата и да викам, но Мин не отваряше. Момчетата бяха дошли:
     -Какво става? -попита Джин.
     -Не знам, Мин се е затворила и не иска да отваря. -казах бързо. -Ако нещо и се случи ти щом си виновен. -обърнах се към Намджун.
      -Защо?  Какво е станало? -попита Джин.
     -Сега не му е времето да говорим за това. Имате ли резервен ключ? -питах.
    -За жалост, точно тази стая няма. - каза тъжно Тае. Тогава се натъжих, но изведнъж Намджун започна да разбива вратата. След два три удара вратата падна. Аз веднага влязох и видях една ужасна гледка. Мин беше на Земята и стоеше без жизнена. Отидох до нея и започнах да я бутам. Тя обаче не реагираше. Стори ми се кожата ѝ беше много топла и затова веднага из викахме линейка. Намджун я взе на ръце и излязохме да чакаме линейката на вън. След 10 минути бяхме в болницата и чакахме. Бях много притеснена, защото постоянно влизаха и излизаха сестри.
Гл. т. Намджун:
     Не трябваше да и говоря така. Но от друга страна се радвам, защото ще ме намрази и няма да има шанс да ме хареса. Надявам се да е добре, защото не искам заради мен Мин да пострада.
Гл. т. Джънкук:
      Скарах се с Ким, за да ме намрази. Виждах в какво състояние е Мин и ми беше жал, но трябваше да постъпя така. Дано само да е добре.

Здравейте! Ако главата ви е харесала я вотнете и коментирайте. Благодарим ви и до следващия път. Обичаме ви.❤❤🌹🙏😊🇰🇷