You and me. Together

15

   Хора благодари ви за тези над 500 четения. 🙏🙏😭😭Обичаме ви.❤❤❤
А сега приятно четене.😊❤😍

Гл. т. Мин:
      Така минаваха дните ни в репетиции. Джънгкук наистина се промени, започна да общува с нас. Имам чувството, че се случва нещо между Ким и Кук. Гледат се странно или по точно някак влюбено. Намджун пък си е все така груб. Понякога наистина прекрачва границите. Защо не бъде като Кук? В началото беше груб, но сега е мил. Но има нещо което не мога да разбера, като го видя сякаш нещо ме гъделичка в корема. Както и да е, днес е деня в който ще разучаваме танца за дебюта ни. Свършихме лекциите си и сме на път към компанията. Като пристигнахме се запътихме към залата. По пътя срещнахме Куки.
- Здравей Кук - казахме.
- Здравейте момичета. Ам, Ким свободна ли си вечерта? - попита.
- Д-да, з-защо? - каза Ким. Защо заекваше и се изчервяваше?
- А-ам-ми, а-аз и-исках... а-аа т-тоест ис-исках д-да к-кажа... аз и-исках т-тоест а-аз иск.... - и тук Ким го прекъсна.
- Д-да, щ-ще изляза с теб Куки. - каза Ким.
- Най-сетне си казахте нещо. Остарях вече. - те почервеняха и започнахме да се хилим като ненормални.
- З-значи щ-ще т-те ч-чакам в 19:00 пред вас. - каза.
- Д-Добре. - каза Ким.
Качихме се към залата и започнахме тренировки. Хореографа ни ни показа част от стъпките и се оказа че танца не е никак лесен. Тук ще пада много труд. Прибрахме се и аз понеже бях много развълнувана, започнах да търся дрехи за Ким. По едно време се осетих, че я няма и тръгнах да я търся. Видях, че е до вратата и гледаше в една точка.
   - Ким, какво има? - попитах.
   - Мин страх ме е. - каза.
   - Спокойно нищо няма да стане.
   - Да права си това е просто една среща с ДЖЪНГКУК. - каза.
   - Хайде ела да се оправяш. - казах и тя започна да се приготвя а аз и помагах. И така след 2 часа приготвяне беше готова.

     Някой звънна на звънеца и аз отидох да отворя. Беше Джънгкук.
   - Ким, Куки дойде - извиках с цяло гърло аз, а Кук се засмя.
Тя дойде, а ченето на Джънгкук увисна. Аз го погледнах и побутнах, за да се осъзнае.
   - Много си красива Ким. - каза Куки.
   - Благодаря! Ти също. - каза тя.
   - Айде, айде изнизвайте се вече. - казах. - приятно прекарване.
    Те тръгнах, а аз се прибрах. Отидох и си нарязох плодове. Седнах пред телевизора и си пуснах някаква драма. Както си гледах драмата изведнъж някой звънна на звънеца. Тръгнах към вратата и я отворих. Нямаше никой. Странно. Затворих и си седнах на дивана. Пак се чу звънеца. Погледнах към вратата и тръгнах към нея. Взех един нож. Отворих я и пак нямаше никой. Затворих я, но този път заключих. Тръгнах да се връщам като отново се чу звънене. Хвана ме страх отидох до нея и погледнах през шпионката. Видях маскиран мъж. Стреснах се и паднах на земята като изтървах ножа и леко се порязах. Побягнах към хола и почнах да си търся телефона. Намерих го. Звъннах на Ким.
   - Ало, Ким моля те помогни ми. Отвън има някакъв маскиран мъж.-казах плачейки.
   - Мин какво има? - чух гласа на Намджун.
   - Намджун ти ли си? Аз извинявай. - казах и затворих. Бързо намерих номера на Ким, оверих се, че е нейния и й звъннах. Защо не  вдига!?Моля те Ким вдигни. Вдигна!
   -Ало, Ким моля те помогни ми. Отвън има някакъв мъж.-казах.
   - Мин какво говориш, какъв мъж? - попита ме.
   - Не знам има маска. Моля те помогни ми.
   - Спокойно Мин след малко идваме с Кук, а ти се скрий някъде и не затваряй телефона. - каза тя.
   - Добре! - казах и тръгнах да се крия, но в този момент вратата беше разбита, а мъжът влезе и ме хвана. Изпуснах телефона.
   - Пусни ме. - казах - Помощ. Помогнете ми. - започнах да крещя и да се дърпам.
   - Млъкни и спри да се дърпаш. - каза той.
   - Помогнете м... - не можах да довърша защото той ме приспа.