4

211 17 3
                                    

Гл.т.Ким
     Нов ден и разбира се нови проблеми със ставането на Мин. Алармата звъни от 15 минути, аз съм готова, а Мин ( е вие знаете какво) спи. Вече почвам да я събуждам, защото не искам от първия ден да закъснявам.
     - Айде ставай!- казах ръчкайки я.
     - Ей сега, само още 5 минути.
     - Никакви 5 минути, айде ставай. Иначе ще те изритам от леглото.
     - Станах!- каза Мин и приприпка към банята.
       След 10 минути бяхме готови и тръгнахме към университета. След много лутане, намерихме кабинета по (еди си кой предмет). Но като влязохме другите видяха, че не сме азиатки, а европейки, и започнаха да ни обсъждат. Ние не им обърнахме внимание и си седнахме по местата. След малко влезе и господина по предмета и всичко започна. Искахме да се сприятелим с някой но те ни отблъскваха. На тръгване едно момиче се блъсна в нас и си изтърва нещата. Те се разпиляха и ние и помогнахме да си събере нещата. Тя ни благодари и ние решихме да се запознаем с нея.
     - Здравей! Аз съм Мин, а това е Ким.
     - Здравейте, момичета. Аз съм Лин. Приятно ми е да се запознаем.
Тъкмо Мин щеше да каже нещо, но аз я изпреварих.
     - Свободна ли си сега ще ходим да ядем. Ако искаш ела с нас, тъкмо ще се опознаем.
     - ОК!
Тръгнахме към близкото заведение. Седнахме, поръчахме си и докато чакахме поръчката си говорехме. Така се опознахме.

След две седмици...
Мин започна да става на време с мен. Да не повярвате. Оправихме си и тръгнахме. Пред университета ни чакаше Лин. След онзи ден в ресторанта, ние станахме приятелки. Все още не ни харесваха, но на нас не ни пукаше, защото си имахме Лин. Знаете ли че се събрахме три перверзнички хаха... но това е друг въпрос. Оказа се, че Лин си пада по Jimin от BTS. Така всяка си има баяс от групата. Тази вечер с Лин ще ходим да празнуваме рождения и ден. Влязохме в кабинета, но за жалост Лин беше в друга стая.  Тя изучаваше мениджърство. Днес лекциите свършиха бързо и отидохме в общежитията да се оправяме. След 2 часа контене, излязохме да чакаме Лин. След като тя дойде, тръгнахме към заведението.
     - Това не е ли твърде скъп ресторант? - пита Мин.
     - Да, но баща ми  ми даде пари, защото батко ми е шеф тук.
     - Айде стига сте се обяснявали, нека да влизаме, защото УМИРАМ от глад - измрънках аз.
     - Оффф... Айде да влизаме иначе няма да ни оставиш. - каза рожденичката.
  Влязохме вътре и брат и дойде да и честити. Заведе ни до скритите маси, където седят известните.
Поръчахме си и зачакахме поръчката. След около 20 минути поръчката ни дойде, и започнахме да се храним. Изведнъж се чуха силни викове. Мин се задави защото не го очакваше. Докато ние се чудехме какво става, а Лин помагаше на Мин да се успокои, някой влезе с гръм и трясък. Обърнахме се и щом видяхме кой е влязъл, останахме с отворени усти...



Вие кой мислите че е влязъл. Напишете ни долу в коментарите и ни кажете дали ви харесва книгата.
Обичкаме виии❤❤🐰

You and me. Together Kde žijí příběhy. Začni objevovat