You and me. Together

25

Гл. т. Мин:
     Дойде и деня, в който трябваше да си тръгваме. Станах сравнително рано. Намджун го нямаше. Явно е на снимачната площадка. Оправих се, събрах си  багажа и слязох в ресторанта да закуся. Там за моя изненада и радост бяха и BTS.
    -Какво правите тук момчета? -попитах и седнах до RM.
   -Ами, ще започнем по-късно хем да ви изпратим, а и ни казаха, че има някакъв проблем. -обясни ми Джунито.
    Огледах се и видях, че както винаги аз съм дошла последна. Полита  ни е в 14:00 и ни оставаха още 4 часа.
     -Момичета мисля, че трябва да ви кажа нещо. -каза Лин.
     -Еми казвай, кой те спира. -каза Ким и отпи от кафето си.
     -Амииии,ние с Джимин сме гаджета.
    И в това време Ким си изплю кафето и окъпа JK, аз се задавих, а всички други ги гледаха като ударени от камък.
     -И от кога сте? -казах кашляйки.
     -Ами всъщност, от деня преди да дойдем в Египет. -поясни Джимин.
     -И кога мислехте да ни кажете? -запита Джин.
    -Е нали сега ви казваме!?
    -Не ми се прави на остроумен. -каза Джин повишавайки глас.
    -Офффф, ами ако не се бяха събрали Джун и Мин, навярно никога нямаше да ви кажем. Все пак знаете какво казваше Намджун. -разясни ни и погледна Джун.
      -Ааз, съжалявам. Знам,че не постъпих правилно. - стана и излезе. Видях, че Джимин беше напът да се разплаче.
      -Спокойно, ще отида при него. -и станах побягвайки, за да го настигна.
     Тръгнах да го търся и го мернах как се качва по стълбите. Затичах се към него.
     -Намджун, Намджун. -завиках. Щом го настигнах, той се обърна и го видях с насълзени очи.
     -Джуни! Недей. -казах тъжно и го прегърнах.
    -Аааз съм ужасен приятел. Виж заради мен останалите са страдали. Аз можех да им проваля бъдещето. -заобясни, като накрая му се пречупи гласа.
    -Знаеш, че не е така. Все пак беше свъразано с мен. По този начин си се опитал да те намразя.
     -Да де но.. -и някой ни прекъсна.
     -Няма но. -и се появи Джимин. -И запомни, че ти си най-добрия приятел запомни го ЗАВИНАГИ. И Мин е права, ти си го направил заради нея. И съжалявам, че преди малко те накарах да се чувстваш виновен.
    -Не, ти беше прав. -и се прегърнаха братски. Бяха много сладки. Най-високият и най-ниският се прегръщат.
    -Ей, прегръщате се без нас. -и изневиделица дойдоха и другите. Момчетата веднага скочиха да се прегръщат. Видях момичетата долу и отидох при тях. Решихме да ги оставим, а ние се качихме на асансьора.
     -Хайде да си вземаме багажа и да отиваме на летището. Остават още три часа, а ние трябва да сме там поне два часа преди полета.
     Отидохме си по стаите и си взехме багажа. Слязохме долу и там ни чакаха момчетата. Качихме се в колите и потеглихме към летището. Като пристигнахме си оставихме багажа и трябваше да се сбогуваме с BTS.
     -Момчета ние ще трябва да отиваме. Първо все пак трябва да минем опашката. -каза Лин.
     -Добре, момичета.
     Прегърнахме се с всички, а и тъй като не трябваше все пак да тръгват слухове бяхме в края. Те веднага си тръгнаха, а ние се наредихме да чакаме. След 1 час излетяхме към Сеул. Пристигнахме много късно към 3:00 часа. Веднага се прибрахме, защото след 9 часа трябваше да отиваме в компанията.