You and me. Together

30

Гл. т. Мин:
Днес е рождения ден на Намджун. Но както винаги от няколко седмици съм в компанията сега ставайки, защото от много работа с Ким вече заспивам в залата за репетиции. Поне ни позволиха днес да си тръгнем по-рано, защото така или иначе вече каквото сме работили работили след като дебютния ни клип ще излиза в понеделник. Сега след като станах си спомних какви бяха физионлмиите на BTS, когато разбрах, че спим в компанията.
Две седмици по-рано:
Момчетата тъкмо се завръщаха от турнето си и идваха по-рано за репетициите за последните концерти в Сеул. Тъй като от компанията ни бяха казали, че ще използваме залите на BTS, защото са по-големи, ние от преумора спяхме вътре и не мислехме, че момчетата ще дойдат толкова рано. И тъй като Лин идва да ни носи дрехи, те я пресрешнали. И от нейните приказки разбрахме, че тя не е успяла да ги спре да влязат и те разбраха, че се претоварваме. Събудиха ни и искаха обяснение и ние разбира се им го дадохме. Те се притесниха доста, но всичко трябва да става много работа и за това обстоятелствата са такива.
Сега:
Миналата седмица след концерта в Сеул, Jk и Ким отидоха да празнуват заедно рожденния ден на Кук. Ким беше измислила да бъдат на на един скрит плаж, който бяхме открили когато за първи път дойдохме в Корея. Разбира се бях ѝ помогнала и от там нататък само тя си знае какво е станало. Но аз пък нямах грам идея за Джуни. Затова преди тренировките повиках момичетата.
-Момичета, моля ви помогнете ми. Не знам къде да отидем с Намджун.
-Хей, сетих се. Спомняш ли си, че бяхме открили една бесетка в гората до Сеул с рекичка. -досети се Лин.
-Страхотна идея. Спаси ми живота, Лин мерсиии.
-Ни Мин то е добра идея, но нямаме почти никакво време. Ами храна, да украсиш мястото. -потсетиме Ким.
-Права си.
-Хей, не унивай. Аз ще ти помогна. Спокойно. -успокои ме Лин.
Дойде и края на работния ми ден и се запътих към мястото, където беше изненадата. Пратих му координати и зачакахме да дойде. След като го видях да идва се скрих зад едно дърво. Той приближи мястото у започна да се оглежда. Аз се прокраднах тихичко зад него и му скочих. Бяхме на косъм да паднем, но със силните си ръце успя да ни спаси от целувка със земята. Вечерта беше пълна с емоции. Прибрахме се след полунощ. Но нямаше как да спа у тях, защото днес идват роднините ни.
-Това беше най-хубавия ми рожден ден. Благодаря, че го направи специален. -каза любимия ми и ме целуна. След това се прибрах и веднага скочих в леглото.
Станах от непрестанно звънене на звънеца ни. Тръгнах да излизам без да се до сещам, че днес идват родителите ни. Влизам в Холандия и там са мама, тати, близнаците и аз се втурвам прегръщайки ги. Поздравих родителите на Ким и брат ѝ и се запознах със родителите на Лин. Седнахме да закусваме и започнахме да им разказваме за живота тук. Те също разказваха. Близнаците наистина са пораснали за тези две години. Решихме да излезем и да покажем Сеул на роднините ни. Сложихме си маските, тъй като света вече ни знаеше. Излязохме и цял ден се забавлявахме и разхождахме. Вечерта, когато се прибрахме извикахме и момчетата, за да ги запознаем с родителите ни. След като дойдоха седнахме да вечеряме . Говорихме за общи теми и изведнъж братята ни решиха да се покажат на загрижени братя и казаха на Кук и RM:
-Ако нараните сестрите ни, ще ви отрежим главите.
Аз цапардосах брат си зад врата, а Намджун проговори:
-Спокойно, обещавам, че няма да нараня такова перфектно същество.
Аз се изчервих силно и продължихме да си говорим. Вече изпращахме момчетата, когато Намджун се обърна и каза:
-Момичета, утре ви очакваме у нас в 18:00 часа, за да се запознаете с нашите родителите. Те ще идват, защото нали знаете ще заминаваме във вторник.
-Добре. -отговорих.
Някак си успяхме да се съберем всички да спим в апартамента и съня ни настигана.