33

81 5 0
                                    

Гл. Т. Ким

- Ти?
- Да това съм аз. Не се ли радваш да ме видиш?
- Да се радвам, да се радвам? Не се радвам да те видя Josh - казах и се запътих към касата. Платих и бързо излязох от магазина.
Тръгнах със бърза крачка към имението, сетих се за нещата причинени ми от Josh и малки сълзички изплуваха от очите ми.
Бях вече близо до имението и щом влязох някой се метна на вратът ми.

Гл. Т. Мин
Боже много се приснявах, Ким я нямаше от един час. Знаех си, че трябваше да отида с нея до магазина. Ами ако и се е случило нещо?
- Мин успокой се и седни. Стига си се разхождала като муха без глава. Ким е добре. - започна да ме успокоява Джин.
- Как мога да се успокоя? - отвърнах.
- Мииин успокоой сее... - каза Шуга.
И в този момент входната врата се отвори. Аз се затичах към Ким и се метнах на врата и. Усетих, че нещо не беше наред. НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО. Отдръпнах се и видях насълзените очи на Ким.
- Какво е станало? - попитах
- Той дойде. - каза Ким с треперещ глас.
- Кой е дошъл?
- Josh - аз се стъписах като чух името му. Тя започна да плаче на рамото ми.
- Кой е Josh? - попита Джин. Аз сапо се обърнах към Ким и я попитах:
- Да им разкажа ли? - тя само кимна.
Седнахме в хола и започнах да им разказвам:
- Josh е първата любов на Ким. Но разбира се всичко беше едностранно. Тя го харесваше още от 7 клас, но и отне 4 години да му признае. След като му призна той се направи, че я харесва и един ден пред цялото училище, започна да я обижда и да я унижава. Каза и много гадни думи, и и каза, че всичко това е било само за кеф и, че никога не би излязъл с такава тъпачка. - след като разказах всичко, чух плач от Ким. Всички станахме и я прегърнахме.
- Всички сме с теб. - каза Лин.
След тази случка, мина една седмица и всичко беше наред. Прибирахме се от студиото. Обсъждахме неща за албума който щеше да излиза в понеделник, когато ми се стори, че видях един до болка познат човек който мразех. Обърнах се да видя, но явно ми се е сторило. Явно преумората си оказва влияние.
И в тори момент Ким ме извади от мислите ми.
- Какво ти има Мин заащо си пребледняла.
-А не нищо, просто съм изморена.
-Ауу... най-накрая великата Мин призна, че е изморена. Казах ти, че трябва да спреш да пишеш текстове до късно.
  - Офф... престани да се филмираш Ким. Кога иначе да си пиша идеите.
- А здравето? Мислиш ли за него? Не спиш, малко ядеш. Станала си много безотговорна.
- Правя го за нас Ким.
- НЕ МИ ПУКА. Не искам да страдаш Мин. Не искам най-близкия ми човек да стане анорексичка или да се разболее от някоя по страшна болест. - каза тя и излезе от колата защото бяхме пристигнали. Излязох след нея, знаейки, че тя е права, но нямах друг избор.

Съжаляваме за закъснението, но проблемите бяха лични

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.


Съжаляваме за закъснението, но проблемите бяха лични. Пуснахме one shot книга в канала  ни. Ще се радваме ако я погледнете. Надяваме се главата да ви е харесала.
Грижете се за здравето си и не се панирайте и не слушайте много медиите какво говорят. Според нас повечето неща да преувеличени, а вие какво мислите по въпроса с коронавирусът? Обичаме ви и до следващия път.

You and me. Together Où les histoires vivent. Découvrez maintenant