You and me. Together

23

Гл. т. Ким:
    Къде са Мин и Намджун? Вече мина един час от времето, в което трябваше да са се прибрали. Дано не са се избили по пътя. Ние искахме да ги съберем, а ние сме влошили нещата.
    -Ким, стига си се въртяла. Завими се свят само докато те гледам. Успокой се. -каза Джънкук.
    -Как да се у.... -и в този момент видяхме Мин и Намджун. Но по лицата им си личеше, че разходката им въобще не е минала добре. Аз се затичах към Мин и я прегърнах.
    -Какво ви има на вас двамата? -попита J-Hope.
    -Ами от къде да започна. Първо батериите на телефоните ни паднаха. И съм 100℅ сигурен, че Мин има пръст в това.
    -МОЛЯ! АЗ! АЗ СЪМ ВИНОВНА ЗАТОВА ЧЕ ТИ Е ПАДНАЛА БАТЕРИЯТА!
    -Ами кой друг-аз ли? Освен мен само ти имаш достъп до стаята ни.
    -Ах тии...
     -После седнахме в едно заведение и Мин не спря да ми обяснява как съм се държал лошо. И накрая, трябваше да се разхождам цял ден с нея, защото и тя нямаше батерия в телефона. Не стига това, ами таксито не знаеш къде е хотела.
   -Оф, Намджун и днес означава, че не си виновен за нищо, а само аз ли? -попитах.
     -Ами, да. За какво да съм виновен!?
     -Надувко! -каза Мин и се затича към асансьора.
     -Офф, Намджун. Кога ще се научиш, че трябва да си по благ.-каза Кук. А аз гледах и не вярвах на очите си. Но разбрах едно- повече не трябва да се опитвам да ги събера. Явно не им е писано да са заедно.
 
Гл. Т. Мин:
    След този цирк, аз се запътих към асансьора. Щом се изгубих от полезрението на другите, започнах да се подсмихвам като идиот. Докато чаках асансьора, Джун дойде и влязохме в асансьора. Ние веднага се прегърнахме:
     -Извинявай за това, което казах долу. -каза Джун.
     -Спокойно, това е част от плана все пак. Вече знам, че не го мислиш наистина. -казах аз и му дадох една пеперудена целувка. Накрая стигнахме до етажа ни и отидохме в стаята ни. Бяхме толкова изморени, че се изкъпахме и легнахме прегърнати.

Гл. Т. Ким:
Малко ми е гадно, че направих този план, защото ги скарах още повече, но това е живота.
    -Скъпа, според мен е най-добре да не го мислиш. Да отиваме да си лягаме. -каза Куки.
   И така си отидохме по стаите пребити от умора. На сутринта, всички освен Мин и Джун бяхме се събрали във фоайето и ги чакахме за закуска. Бяхме пред асансьора с намерение да се качим и евентуално да ги събудим. И в този момент, вратите се отвориха и вътре бяха натискащите се Мин и Джун. В този момент, не разбирах какво се случва. Нали бяха скарани!? И другите изглеждаха не по-малко изненада ни от мен. И тогава се обърнаха към нас, Мин изпускайки си телефона.
    -Какво става тук? -попита Джин.
     -Ъъъъ, нищо. -каза Джун.
     -Как така нищо, та вие допреди малко се нати... -и преди Джин да довърши, Джун му запуши устата.
     -Казвайте.
      -Не можем да ви обясним тук. Ще се качим в нашата стая.
   Всички се качихме и аз не спирах да пронизвам с осъдителен поглед изчервената до уши Мин. Стигнахме до етажа им и с доста бързи крачки стигнахме стаята им.
Щом влязохме, всички започнахме да ги гледане и да чакаме обяснение.
      -Някой ще ни обясни ли какво става тук или ще трябва да ви вадим думите с ченгели.-попита V.
      -Добре ще ви обясним. Снощната сцена беше част от нашия план. Един час след като тръгнахме батериите на телефоните ни наистина паднаха. Веднага се досетихме,че това работа на Ким и Кук. -каза Намджун и веднага сякаш ми стана по-интересна стената. -Ние се досетихме, че с този план се опитват да ни съберат. Но  ние само се ядосахме и седнахме в едно заведение, за да решим какво ще правим. Мин започна да ме разпитва защо се държа така с вас и т. н. и аз накрая и признах. А отговора на държанието ми е, че исках Мин да ме намрази, защото заминавам след три месеца за казармата. Не исках никой да е наранен, но се оказа, че колко и да съм се опитвал да ме намрази не успях. Оказа се, че и двамата имаме чувства един към друг и моя първоначален план не успя. И така се събрахме. Решихме да не ви оставим не наказани и така ни дойде идеята да ви излъжим, че още повече се мразим. Но вие днес ни хванахте.-разкри ни всичко той.
   -Казахти, че не трябва да се държиш така и се радвам, че ме послуша. -каза Джин.
    -Всъщност, ако не беше такъв случая щях да продължа да си се държа така. -каза Джун, поглеждайки Мин, която не беше много доволна от отговора.
     -Ах, ти Мин. Значи ще караш най-добрата си приятелка, която ти  е като сестра да получи удар. А? -казах.
     -Ъъъ, не обаче..-заеквайки каза Мин.
    -Обаче какво?
     -Ами от една страна, ти си си виновна. -каза най-нагло тя.
    -Да, но не забравяй, че моя план ви събра.
     -Извинявай, но и без твоя план щяха да се получат нещата.
     -Момичета, момичета, спрете се. -каза Лин.
     -Все пак МНОГО СЕ РАДВАМ ЗА ТЕБ! -казах с писклив глас и я прегърнах. И така всички им честитихме.
     -А и Намджун, запомни нещо само ако нараниш Мин, ще съжаляваш. Ще ти стъжня живота. -казах заплашително. И дефакто, аз наистина си го мислих.
      -Спокойно Ким, няма да повторя същите грешки. -каза Намджун.
      -Хаха, добре. Да слизаме на закуска, защото умирам от глад. -каза Мин.
      -Ти? Ти казваш, че си гладна? И аз така си мисля. Ти да си гладна? Добра шега! Ако е така, трябва да се запише в историята. -казах смеейки се.
       -Много смешно. Хаха. Да слизаме. -каза Мин преплитайки си ръцете с Джун и излязоха от стаята си.

Ето я и новата глава. Надяваме се да ви е харесала.