Две талантливи момичета. Две момчета- идоли.
Какво ще стане, ако момичетата заминат в Корея и срещнат идолите си? Дали ще се влюбят? А ако се влюбят, но момчетата влязат в казарма? Ще разберете като прочетете.❤❤❤
Гл.т.Ким: -Оххо, ето ги нашите момичета.- каза Josh. Аз само си извъртях очите и реших с Мин да ги заобиколим. Минахме покрай тях и Кай хвана ръката на Мин, издърпвайки я пред него. - Къде си мислиш, че отиваш любима? Май ги няма бодигарчетата, а? -подсмихна се Кай. -Кай, хайде ни оставиш намира. Днес не ми се занимава с вас. -каза Мин. - Ха, любима не се излагай. От три дни не сме се виждали. - подмазни се Кай. - И слава Богу, тъкмо да си починем малко от вас. Даже ако можеше въобще да не съществувате. - казах през зъби. -Е не дей така скъпа. Знаеш, че те обичам много. Ти се всичко за мен. И дори ден без теб не мога да си представя. - продума Josh. -Ем, почвай да си представяш. - Внимавай с думите, скъпа. -хвана ме силно за китката чак до болка. - Аз съм всичко за теб. Не го забравяй. - и след тези му думи го зашлевих, защото ми писна от тях. -Престани с тези шантави мечти. Аз нито съм твоя нито някога ще бъда. Същото се отнася и за Ким и Кай. А и забравяте една много важна подробност- нямаме право на гаджета, а и да имахме нямаше да сте вие. -Нищо не ви пречи да имате тайна връзка. А и нали Кай и Дж ени имаха връзка. -Хахаха, първо забравяте, че сме в Big Hit и после колко им издържа връзката заради компанията. За това моля ОСТАВЕТЕ НИ ВЕЧЕ НАМИРА. -повиших тон. Опитахме се отново да минем покрай тях, но Josh ме дръпна и ме целуна. С периферното си зрение видях, че Кай направи същото. Аз веднага се отблъснах от Josh и отново го зашлевих. -Ти нормален ли си? Престанете да си правите някакви излюзи и моля, наистина много ви моля да ни оставите. Ще намерите по-добри от нас. -Но вие сте незаменими. -отговори ми Кай и намигна на Мин. Аз вече се ядосах, че хванах Мин и ги изблъсках. С бърза крачка се прибрахме в имението. Аз веднага се качих в стаята, а Мин май остана долу. Но не ми пука, защото трябваше да се успокоя. Тъй като най ме усполояваше танцуването се преоблякох и слязох в залата. Там прекарах сигурно два часа,но ми дойде много успокояващо. Качих се до кухнята, взех си една ябълка, за да не лягам на гладен корем. След това се оправих за лягане и заспах очаквайки следващия ден.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
