You and me. Together

5

Гл. Т. Мин

Щом се обърнах и видях кой е влязъл щях да се задавя отново. Това бяха BTS, не мога да повярвам!
С периферното си зрение видях че Лин щеше да падне от стола а Ким не можеше да мръдне. Щом видях че сядат до нас се шокирах много. Реших да отида до тоалетната да се освежа и да се успокоя. Щом излязоха видях голямата телпа от армита си казах горките BTS. Върнах се при момичетата и се опитахме да се държим нормално, докато Намджун не дойде да иска сол.
    - Извинете може ли за малко солта защото на нашата маса няма? - каза той.
    - Д-да, м-мож-же - край изложих се.
    - Мерси - отвърна ми.
Подадох му солта и той я взе като ми се усмихна а аз от своя страна само седях и го зяпах. Обърнах се към момичетата и видях как ме гледаха мазно. След малко Намджун дойде и върна солта като  пак се усмихна сладко и му се видяха сладките трапчинки. Мечтая си всеки ден да виждам тези трапчинки. И така вече се наядохме и станахме да си ходим но Лин не можеше да се държи на краката си и щеше да падне ако Джимин не я хвана.
    - Внимавай можеше да паднеш. - каза загрижено той.
    - А-а-аз, д-да. - рече заеквайки тя веднага се изправи. Излязохме от ресторанта и почнахме да крещим като ненормални Лин обаче мълчеше защото не можеше да повярва какво беше станало.
    - Лин, Лин, земята вика Лин. - казах ръчкайки я.
    - Какво? - каза Лин.
    - Ами чудехме се дали си жива? - каза Ким.
    - Какво  имате в предвид? - попита рожденичката.
    - След случката с Джимин нещо не си на този свят. - смеейки се казахме с Ким.
    - Ти сякаш не беше същата като дойде Намджун да иска сол. - подметна Лин като леко се засмя.
    - Аххх, тиии! - казах подготвяйки я, а Ким се смееше като ненормална. Накрая тя реши да ни подгони защото не искаше да  изпусне забавата.

Гл. Т. Неутрал

Но всъщност те не знаеха че цялата тази гледка беше забелязана от Джънгкук, Джимин и Намджун който се подхилкваха.

Гл. Т. Мин

Накрая се изморихме да бягаме и седнахме на една пейка в парка.
След като си нормализирахме дишането, се запътихме към общежитията. Влязохме в стаите и се расплюхме по леглата си.

Три месеца по късно...

Благодарим ви че следите книгата ни. Напишете ни долу в коментарите дали ви харесва. Обичаме ви! ❤😊❤😘🐰