Две талантливи момичета. Две момчета- идоли.
Какво ще стане, ако момичетата заминат в Корея и срещнат идолите си? Дали ще се влюбят? А ако се влюбят, но момчетата влязат в казарма? Ще разберете като прочетете.❤❤❤
Гл. т. Ким: Мина седмица от всичко случило се. Наистина ни дойде в повече. Но се надявам да ни оставят. Не стига, че ние запълнен графика, а и сега да се занимаваме с тях. Ахх, какво ги е прихванало. Днес за наше голямо очудване от компанията ни пуснаха по-рано. Трябваше ни и без това малко почивка. Сега беше към 15:00 часа и с Мин решихме да минем през магазина и да сготвим нещо. Все пак и ние малко да се развихрим. Напазарувахме си и отидохме към касите. Излязохме от магазина и се запътихме към имението. Вече бяхме близко и изведнъж някой ни дръпна и като се обърнахме видяхме Josh и Кай. -Оооо, сладурчета. Какво правите самички на вън? Опасно е за момичета и то като вас. -каза Josh. -Оффффф, разкарайте се. -казах. - Няма да се разкараме. Искам да съм при мойто бебе. -каза Кай и намигна на Мин. -Не съм ти бебе. И няма и да съм. -каза Мин. Той се подсмихна. -Оооо. Не се прави, че не ме харесваш. Много добре знам, че обичаш само мен. Преди година го доказя. -Това беше преди година. А и не разбира ли, че тогава те излъгах. -отвърна му Мин. - Хахха, щом казваш. Но знам, че ме лъжеш. Но щом искаш да играем играта на недостъпни, добре. Но не забравяй, че накрая ще си моя, Мин. -аххх, този Кай ме дразни. -До скоро, момичета. Бърза ме. Но пак ще се видим за по-дълго. -каза Josh. След 5 минути вече бяхме в имението. Оставихме продуктите и започнахме да готвим. След като на готвихме, момчетата и Лин се прибраха. Седнахме да ядем. Бяхме направили рамьон и бибимбам. -Ммммм, много е вкусно. - каза щеф готвача в семейството. -Май достъп до кухнята освен Шуга и Джин ще имате и вие. Поне няма да ме е страх, че ще взривите кухнята. Готвите чудесно. Ееее, разбира се, аз готвя по-хубаво. -Разбира се, Джин. Никой не го успорва.-казах и всички започнахме да се смеем. Качихме се по стаите, защото момчетата имаха тежък ден и решихме да се прибираме по стаите. На следващия ден: Имахме тренировки, когато телефона на Мин звънна. Беше странен номер, но разбира се вдигнахме. -Ало, Мин. Любов. -Ъъъъъ К-ка -Мин, Намджун е. -Н-н-намджун. Наистина ли си ти? -каза Мин и видях как започна са се разстройства. -Да, аз съм. Тъй като на всяка една половин година имаме право да звънним по един път, ти звъннах. Предния път беше Jk, а сега съм аз. -Намджун. Как си? Какво правите? Л-л-липсваш ми. -Аз съм добре както и другите. Не се тревожете за нас. Справяме се много добре. И ти ми липсваш. А вие как сте? Някой тормозили ви? -Аааа добре сме. А иначе никой не ни тормози. Защо питаш? -Ами в началото тръгна да казваш някакво друго име, но с треперещ глас и реших, че е станало нещо. -Не, Джуни. Всичко е наред. -Щом казваш. Времето обаче ни свърши. Прати много поздрави, на останалите. Като Ким и Лин имат мноооого целувки от Jk и Jimin. Обичам те! -И аз те обичам много. Прати поздрави на другите.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Ето и новата глава. Надяваме се да ви е интересна. Който иска може да ни пише. Да не се страхува. Ние не хапем. Ще се радваме да се запознаем. Бай, бай.
