Две талантливи момичета. Две момчета- идоли.
Какво ще стане, ако момичетата заминат в Корея и срещнат идолите си? Дали ще се влюбят? А ако се влюбят, но момчетата влязат в казарма? Ще разберете като прочетете.❤❤❤
Гл. т. Ким: Мина седмица от всичко случило се. Наистина ни дойде в повече. Но се надявам да ни оставят. Не стига, че ние запълнен графика, а и сега да се занимаваме с тях. Ахх, какво ги е прихванало. Днес за наше голямо очудване от компанията ни пуснаха по-рано. Трябваше ни и без това малко почивка. Сега беше към 15:00 часа и с Мин решихме да минем през магазина и да сготвим нещо. Все пак и ние малко да се развихрим. Напазарувахме си и отидохме към касите. Излязохме от магазина и се запътихме към имението. Вече бяхме близко и изведнъж някой ни дръпна и като се обърнахме видяхме Josh и Кай. -Оооо, сладурчета. Какво правите самички на вън? Опасно е за момичета и то като вас. -каза Josh. -Оффффф, разкарайте се. -казах. - Няма да се разкараме. Искам да съм при мойто бебе. -каза Кай и намигна на Мин. -Не съм ти бебе. И няма и да съм. -каза Мин. Той се подсмихна. -Оооо. Не се прави, че не ме харесваш. Много добре знам, че обичаш само мен. Преди година го доказя. -Това беше преди година. А и не разбира ли, че тогава те излъгах. -отвърна му Мин. - Хахха, щом казваш. Но знам, че ме лъжеш. Но щом искаш да играем играта на недостъпни, добре. Но не забравяй, че накрая ще си моя, Мин. -аххх, този Кай ме дразни. -До скоро, момичета. Бърза ме. Но пак ще се видим за по-дълго. -каза Josh. След 5 минути вече бяхме в имението. Оставихме продуктите и започнахме да готвим. След като на готвихме, момчетата и Лин се прибраха. Седнахме да ядем. Бяхме направили рамьон и бибимбам. -Ммммм, много е вкусно. - каза щеф готвача в семейството. -Май достъп до кухнята освен Шуга и Джин ще имате и вие. Поне няма да ме е страх, че ще взривите кухнята. Готвите чудесно. Ееее, разбира се, аз готвя по-хубаво. -Разбира се, Джин. Никой не го успорва.-казах и всички започнахме да се смеем. Качихме се по стаите, защото момчетата имаха тежък ден и решихме да се прибираме по стаите. На следващия ден: Имахме тренировки, когато телефона на Мин звънна. Беше странен номер, но разбира се вдигнахме. -Ало, Мин. Любов. -Ъъъъъ К-ка -Мин, Намджун е. -Н-н-намджун. Наистина ли си ти? -каза Мин и видях как започна са се разстройства. -Да, аз съм. Тъй като на всяка една половин година имаме право да звънним по един път, ти звъннах. Предния път беше Jk, а сега съм аз. -Намджун. Как си? Какво правите? Л-л-липсваш ми. -Аз съм добре както и другите. Не се тревожете за нас. Справяме се много добре. И ти ми липсваш. А вие как сте? Някой тормозили ви? -Аааа добре сме. А иначе никой не ни тормози. Защо питаш? -Ами в началото тръгна да казваш някакво друго име, но с треперещ глас и реших, че е станало нещо. -Не, Джуни. Всичко е наред. -Щом казваш. Времето обаче ни свърши. Прати много поздрави, на останалите. Като Ким и Лин имат мноооого целувки от Jk и Jimin. Обичам те! -И аз те обичам много. Прати поздрави на другите.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ето и новата глава. Надяваме се да ви е интересна. Който иска може да ни пише. Да не се страхува. Ние не хапем. Ще се радваме да се запознаем. Бай, бай.
