You and me. Together

40

Гл.т. Мин:
      Днес най-накрая се наканих да отида до книжарницата и да купя книгата на Tablo-Blonote. Намджун ми я беше предложил може би още преди да замине за казармата, но аз така и не се наканих, а нямах много време да отида да си купя. Но ето днес най-накрая се наканих, защото попаднах на нея в един сайт. Тъй като не ми се ходеше сама реших да взема с мен и Ким.
     -Ким, може ли да вляза? -почуках на вратата ѝ.
     -Влизай.
     -Кииим, ами да те питам нещо. Били искала, ами били, били дошла...
     -Оффф, Мин. Изплюй камъчето.
     -Били дошла с мен в книжарницата.
     -Минн, знаеш че това не е моето място. Вземи Лин например и отидете заедно.
     -Охххх, Ким. Невъзможна си. Бих отишла с Лин, ако не беше повикана извънредно в компанията. Хайде, само искам да вляза, да я взема и си тръгваме. Не искам да съм сама с бодигарда. Моля, моля, моля.
      -Добре, добре. Стига си ми се молила. Ще дойда с теб. Дай ми 15 минути да се преоблека.
     -Добре. Мерси, че ще дойдеш.
   Излязох радостна, отидох до стаята, взех си портмонето и слязох долу в хола да я чакам. Днес бяхме двете в имението. Джин и Шуга бяха на риболов. Обадих се на шофьора и бодигарда да ни чакат пред имението до 30 час, защото знам че наша Ким няма да се оправи за 15 минути. Все пак ще излизаме на обществено място и трябва да сме добре изглеждащи за феновете. И наистина след 25 минути , тя слезе.
    -Нали щяха да бъдат само 15 минути?
    -Много добре, знаеш че никога не спазвам времето, когато става въпрос за оправяне за навън. А и щом ще изврънка да отидем на място, където не искам ще търпиш.
     -Оххх. Хайде, че колата е отпред.
   Качихме се в колата и след 15 минути бяхме в една от най-големите книжарници в Сеул. Веднага се запътих към отдела за корейска литература. За моя радост открих доста бързо книгата и се запътих към Ким, защото беше се загледала в една книга.
   - Ким, ти и книга, чакай да пипна дали нямаш температура.
   -Ей, човек да не пипне книга и ти веднага ще почнеш. Откри ли книгата?
   -Да, хайде да отиваме към касите. -казах и когато се завъртят в някого.
   -Изви... -тръгнах да казвам вдигайки си главата и видях Кай с маска.
   -Охо, това не е ли съдба точно в мен да се блъснеш, любима. -прошепна и ми намигна. А до него се появи и Josh.
   -Ей, приятел къде се изгуби. -пита го Josh  и в този ни забеляза. -Аа, разбрах защо си се забавил. Здравей... -тръгна да ни поздравява, когато нашия спасител бодигарда се появи. Добре, че беше наблизо.
   -Моля ви учтиво да отстъпите назад. Нямате право да разговаряте с тях. Моля спазвайте личното им пространство, иначе ще стане лошо за вас. Аз съм бодигарда им, затова моля да се отдръпнете.
   Те веднага се отдръпнаха, за което си отдъхнах, защото се страхувах, че ще се направят на интересни. Платих книгата и веднага излязохме.
    Вече към 12:00 с Ким решихме да гледаме хорър филм, но ни се дояде сладолед и решихме да отскочим до денонощия магазин. Тъй като беше много късно, решихме да не безпокоим бодигарда и отидохме сами. Тъй като беше полунощ решихме, че е безопасно за нас от нашите преследвачи. Взехме си голяма кутия шоколадов сладолед и излязохме от магазина доволни и с нетърпение чакахме да се приберем, за да си направим кино вечерта. Тъкмо завихме до магазина, когато се появиха точно тези хора, които не исках да виждам никога през живота си.

Тъй като няма да можем да качим в събота, ето я съботната глава. Приятно четене!